Развива ли се в Дания сценарий, наподобяващ сериала "Правителството"? Сегашната премиерка Мете Фредериксен, бранеща каузата на местната левица със строго отношение към миграцията, поставя на карта оставането си на власт в утрешните оспорвани парламентарни избори, които може да поставят начело на страната някой ловък аутсайдер. 
Никой от основните два блока на политическата сцена, разделена между 14 партии, няма да получи според анкетите мнозинство от 90 кресла в 179-местния Фолкетинг, парламента на страната.
"Червеният" блок на социалдемократката Мете Фредериксен, включващ пет леви партии, е спечелил симпатиите на 49,1 процента от запитаните, което значи, че би могъл да получи 85 места срещу 40,9 на сто или 72 места за "синия" блок, в който влизат три деснопопулистки формации. 
"За изборна победа трябва да спечелиш гласовете от центъра, защото силата, която спечели центъра, получава премиерския пост", резюмира за АФП политологът Каспер Хансен, преподавател в Копенхагенския университет. 
Центристката партия "Умерени", създадена наскоро от бившия либерален министър-председател Ларс Льоке Расмусен, ще събере според проучванията 10 на сто от гласовете, получавайки 18 кресла - пет пъти повече, отколкото се очакваше в началото на септември, за голяма изненада на политолозите.
Натрупал внушителен опит, Расмусен знае, че парен каша духа, и не заема позиция в подкрепа на никой от блоковете. 
"Готови сме да сътрудничим с кандидата, който улесни възможно най-широкото сплотяване около центъра за осъществяване на необходимите реформи", обясни пред журналисти заместникът му Якоб Енгел-Шмид.
"Умерените" се стремят да реформират по-специално здравеопазването и пенсионната система, ориентирайки се към система с натрупване.
Следизборни преговори
В усилията си да привлекат центристкия електорат, често по-нестабилен, социалдемократите предупредиха, че смятат да управляват извън рамките на традиционното разслояване, и подхванаха идеята на "Умерените" за обединено правителство.
"Това е точно обратното на предишните изявления (на Мете Фредериксен) и според мен причината е, че тя усеща, че ако постъпи другояче, да падне от власт", посочва Мартин Огеруп, ръководител на либералния аналитичен център CEPOS. 
Водена от други двама политици с шанс да станат премиери - консерватора Сьорен Папе Поулсен и либерала Якоб Елеман-Йенсен, десницата, обещала през кампанията си по-ниски данъци и укрепване на здравеопазването, не пое тази протегната ръка.
Това означава дълги преговори за съставяне на кабинет, но може в крайна сметка да се обърне в полза на Льоке Расмусен.
"Той е жесток преговарящ. Може би е в състояние да маневрира, докато ужаси някого достатъчно, за да бъде посочен с думите: "Чуйте, да, вие наистина можете да бъдете премиер", предполага Огеруп.
Ситуация, като че ли взета от успешния сериал "Борген", наречен с името на седалището на законодателната и изпълнителната власт в Дания, в който водачката на измислена центристка партия прави фини маневри, докато най-сетне получава премиерския пост.
Разцепена популистка десница
Далеч от този въображаем свят социалдемократите - най-голямата политическа сила, "разиграват картата, според която хората трябва да заложат тъкмо на тях в тези несигурни времена", обяснява Руне Стубагер, преподавател по политически науки в университета на град Орхус.
Популярни и хвалени заради начина, по който управляваха пандемията -въпреки незаконното избиване на огромната популация от норки в страната, те предприеха редица мерки, за да могат датчаните да се справят с ценовия скок.
Занапред те предлагат въвеждане на въглероден данък върху земеделието и вдигане на заплатите в държавния сектор. Съюзниците им пък градиха кампанията си главно върху инициативи, свързани с биоразнообразието и подпомагането на децата и най-уязвимите групи.
В страната има силен консенсус по свръхрестриктивната миграционна политика - сегашното правителство преговаря с Руанда, за да бъде изграден в африканската държава център за разпределение на кандидатите за убежище по британския модел - и проблемите на миграцията не се дискутират. "В парламента и в общественото мнение има ясен консенсус за строгите имиграционни политики", пояснява политологът Каспер Хансен.
Популистката десница с антиимиграционни нагласи, която е на път да получи повече кресла в парламента, но е разцепена на три формации, получава подкрепата на 15,5 процента от желаещите да гласуват.
"Трябва също и да браним обществото си - това значи, че не можем просто да отворим своите граници", изтъква Бярке Рубов Йенсен, 35-годишен антрополог и активист на социалдемократите.  
(БТА/Андрей Шарков)