Докато има някой, който е склонен да жертва себе си за друг човек, ще има надежда. Думите на грузинския режисьор Леван Когуашвили са по повод премиерата у нас на филма "Брайтън 4" с българско участие.
"Физическата смърт невинаги непременно означава поражение, тя може да бъде и победа. Защото, в крайна сметка, основната битка на човека не е за неговото физическо оцеляване, а е духовна битка. Затова физическата гибел може да е духовна победа", смята той.

"Брайтън 4" е история за бившия шампион по борба Кахи, чиято преданост към семейството го кара да поеме на пътешествие от дома си в Тбилиси до Брайтън бийч, Бруклин, Ню Йорк. Желанието му е да посети сина си Сосо. Открива го в занемарен пансион, чиито обитатели са пъстроцветна група грузински емигранти. Сосо не учи медицина, както е казал на баща си - работи като носач, за да изплати своя комарджийски дълг към местен мафиот. Кахи се заема да помогне на сина си, което го поставя в комични, но и в крайно драматични ситуации. "Брайтън 4" разказва историята на баща и син, които постепенно се преоткриват един друг и стават част от странния микрокосмос на Брайтън Бийч.
"В Ню Йорк учих режисура и там се формирах като режисьор, и заснех редица късометражни филми. Там постоянно си търсих истории, които да снимам. Там можеш да попаднеш на безумни места, които освен това са много кинематографични. А това е много впечатляващо за един режисьор. Колкото обаче и да е кинематографично едно място, трябва да намериш своя собствен подход и собствен поглед към него. Там открих историите на грузинските емигранти", разказва Леван Когуашвили.
 По думите му едно от тези много кинематографични места е бил един така наречен хотел в Брайтън бийч. "В една стая живееха по 10-15 човека емигранти, предимно от постсъветския свят. На 50 човека,  примерно, се падаха две тоалетни. Беше пълно с дървеници, които ядяха хората през нощта докато спят. Беше едно много интересно и живо място. И този хотел се намираше на четвърта улица, затова и филмът се казва "Брайтън 4", разказва Леван Когуашвили.По думите му реакцията към филма в Грузия не е била толкова свързана с емигрантската тема: "Тъй като предишният ми филм предизвика разгорещени дебати в Грузия и той действително и на първо място беше за емиграцията за грузински жени, които работят в чужбина като балногледачки и жертват себе си, докато техните съпрузи в Грузия безделничат". Според режисьора в "Брайтън 4" основната тема е по-скоро за отношенията между баща и син. 
Оператор на филма е един от най-големите майстори зад камерата в Холивуд - Федон Папамайкъл, работил с Александър Пейн, Вим Вендерс, Джеймс Манголд, Оливър Стоун и много други.
"С Федон се запознах, докато бях студент в Ню Йорк. По една случайност, той е женен за грузинка и често пребивава в Грузия. Затова заедно си пийваме вино. Когато подготвих този проект, го попитах дали може да ми препоръча някой млад и не много скъп оператор в Щатите. Тайно обаче се надявах, че може да предложи себе си. В един момент, вероятно сме изпили повече вино от обикновеното, той ме попита кога ще снимам филма. Погледна си календара и каза, че точно по това време има свободни две-три седмици", разказва Леван Когуашвили.