По време на есенните литературни дни в Стара Загора се състоя премиерата на книгата „Къде изчезна Федерер?“, чиито автори са баща и дъщеря Петър Драгиев и Леда Драгиева. Разказите в книгата са дело на бащата, но споделените писма са на двамата „Те се преплитат по един удивителен начин и се допълват взаимно“, каза в интервю за БТА Петър Драгиев. Той определя книгата като съчетание на битово и битие. „В много от разказите сякаш преобладават случките от всекидневието, но зад случките се крият характери, зад приумиците се крият закономерности. По някакъв интересен начин това много си пасва с писмата. Оказва се, че и с писмата е така- пишем си за нещо конкретно, а зад него не тенденциозно, не предварително замислено, не прокрадващо се случайно,  а съвсем естествено се включва това, което е интересно не само за нас двамата, не само за семейството, а за повече хора“, смята още творецът.
„Книгата е за четящи хора, ако тя попадне в ръцете на човек, който страни от четенето, може да му стане интересна, но няма да бъде неговата книга. В нея има много арт закачки, коламбури с архитипове, но тя не е въртележка, не е панаир. Тя е по-скоро близка до вятъра“, посочва още Драгиев.
Той разказа, че  решението да добави името на Леда Драгиева като автор е взето, без тя да подозира. „Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство „да влезе в крак“, ако иска не само да пише, но и да публикува... Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут“, каза още гордият баща, който е категоричен, че „дарбата на дъщеря ми си е нейна заслуга. Талантът всеки си го кове сам, като завърта някой ген съдбата в него“.
Драгиев определя книгата като весела, но не веселяшка. „В нея има неща, които се допират и до вица. Посланието е за повече светлина. Ние имаме нужда от светлина, а не само от тъмната страна на живота“.
„Имам чувството, че тя е малък принос в борбата с „течното общество“. Това е криза на институциите, криза на ценностите, криза на доверието, загубване на усещането за човека партньор и съпричастник. В момента наблюдаваме по-скоро постоянна конкуренция, и то изпълнена за дадено унищожаване. Истинската борба е друга, там противниците не се унищожават един друг, а и този, които е победил, и този, който е загубил, печелят и при двамата има надграждане“, казва още авторът. Според Зигмунт Бауман това е илюстрация на отсъствието на устойчиви ориентири в съвременния човек.