Мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия е пазил имената на около 3000 войници, подофицери и офицери, загинали в Сръбско-българската война (1885 г.), двете Балкански войни (1912 – 1913 г.) и Първата световна война (1914 – 1915 г.). Това разказа за БТА Диана Иванова от Националния военноисторически музей.
Днес се навършват 88 години от откриването на мемориала. На 28 октомври 1934 г. в София цар Борис III открива войнишкия мемориал по повод 50-та годишнина от формирането им и като знак за признание към героизма на полковете, наречени Софийската "желязна" дивизия, сочи справка на отдел „Справочна" на БТА. По време на цялата тържествена церемония в небето летят три самолета, които хвърлят цветя над събралото се множество, разказа Диана Иванова.
Архитект Александър Обретенов е автор на композицията, която е разположена в централната част на казармения комплекс в София. Състои се от три стени във формата на буквата П с размери - 21 м височина и 11 м ширина. „Надписът на централната плоча гласи: „Благословени бъдете от майката родина – вечна ви памет", разказа Иванова.
Мемориалът като пантеон
„Историята на паметника започва през 30-те години на XX век, когато България, излизайки от следвоенната криза, обръща поглед към близкото минало с цел да отдаде заслужена почит на своите герои, загинали във войните за национално освобождение и национално обединение", разказа Иванова. По думите ѝ през този период са издигнати множество паметници, които изразяват народното преклонение към българските войни и така се стига до датата 28 октомври 1934 г. Пред личния състав от Софийския гарнизон Негово преосвещенство Софийският митрополит Стефан отслужва панихида за падналите герои в присъствието на цар Борис III, членовете на правителството, генералитета, представители на родолюбиви организации и многобройно гражданство. „Произнесени са речи от цар Борис III, началника на Софийския гарнизон генерал-майор Стефан Цанев и от митрополит Стефан", добави Иванова.
Акцент в композицията е създадената от скулптора Михаил Михайлов бронзова статуя на лъв, държащ карта на Санстефанска България. „Постепенно паметникът започва да изпълнява функцията на пантеон, пред който се провеждат тържествени церемонии, посрещат високопоставени чуждестранни гости, извършва се и клетва на млади войници", обясни Диана Иванова.
Паметните плочи са изработени от художника Петър Ламбрев, който тогава е бил собственик на първата българска емайл керамична фабрика. През 1933 г. той печели тази поръчка и една година по-късно я изпълнява. „Преди около 15 години в музея дойде неговият син Любомир Ламбрев, който тогава беше  около 80-годишен. С умиление разгледа част от плочите в музея и сподели, че единствената му мечта е неговите внуци да могат да видят какво е сътворил техният дядо", разказа Иванова.
Разрушаването
Разрушаването на паметника продължава няколко десетилетия и преминава през три етапа. „Съюзническата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. нанася тежки щети в района на пехотните казарми. Разрушена е дясната мемориална стена на монумента и частично е засегната централната", каза Иванова и допълни, че оцелява само лявата част на монумента. Оцелелите плочи са демонтирани през втората половина на 60-те години на ХХ в. при строителството на модна къща „Лада", а при изграждането на Националния дворец на културата (НДК) през 1980 г. паметникът е напълно премахнат. Запазените плочи (около 180) са предадени за съхранение в Националния военноисторически музей. „Те се пазят и до днес в специално хранилище", допълни Иванова.
Възстановяването
„Още 80-те години има идея за възстановяване, която е повдигната от архитект Атанас Агура, който изготвя и първия проект за нов Мемориал, но с промените след 1989 г. нещата затихват", каза Диана Иванова. „След 2000 г. отново има раздвижване по темата, но отново не успява и до ден днешен няма окончателно решение за мястото и вида на паметника", поясни тя.
През 2014 г. Столичният общински съвет приема решение за възстановяване на мемориала на историческото му място – в градинката на НДК, където беше монументът "1300 години България".
На 2 ноември 2017 г. е извършен монтаж на фигурата на лъва в оформения пиедестал, възстановен както е било при откриването на войнишкия паметник. На 3 ноември 2017 г. пред  реставрираната скулптурна фигура на лъва е извършен военният ритуал в памет на загиналите герои от Първа пехотна софийска дивизия. Ритуалът в памет на загиналите български воини се извършва от 1924 година. Традицията е прекъсната през 1946 г. и е възстановена през 1992 г. от Министерство на отбраната и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, посочва справка на отдел „Справочна" на БТА.
От 2017 г. до днес са проведени два конкурса, които завършват без резултат и предстои да бъде проведен нов конкурс, уточниха за БТА от пресцентъра на Столична община.