Устойчивият начин на правене на бизнес ще бъде наложен в Европейския съюз (ЕС) чрез регулации на компаниите. Който не адаптира бизнес моделите си според новите изисквания за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление, ще търпи глоби, трудно ще получава банково финансиране за своите проекти, и ще изпитва затруднения при набиране на капитал през борсата. Това коментираха експерти на конференцията "Седмици на целите за устойчиво развитие", организирана от "БНП Париба Лични Финанси" в България. 
За да бъде един бизнес устойчив, той трябва да покрива определени стандарти за поведение на компанията, които оценяват нейното въздействие върху околната среда и обществото, както и практиките за корпоративно управление. Това са т. нар. ESG стандарти, което е съкращение от Environmental (въздействие върху околната среда), Social (въздействие върху обществото) и Governance (корпоративно управление). Екологичният аспект се отнася до това как една компания опазва природата, включително корпоративни политики, насочени към изменението на климата. Социалните фактори изследват как компанията управлява взаимоотношенията със служители, доставчици, клиенти и общностите, в които развива дейност.
Корпоративното управление се занимава с ръководството на компанията, заплащането на мениджмънта, одитите, вътрешния контрол и правата на акционерите. Тези стандарти постепенно навлизат в законодателството на ЕС, а от 2024 г. подаването на ESG отчети, които отразяват 2023 г., ще бъде задължително за 75 на сто от компаниите в съюза.
Въвеждането на ESG стандартите и на съответната отчетност е заложено основно в четири законодателни акта на ЕС. Първият е Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD). Според нея от 2024 г. компаниите с над 250 служители и/или оборот от над 40 милиона евро ще трябва да представят доклади за ESG въздействието си. Вторият е Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който цели да се осигури прозрачност за инвеститорите, фокусирани върху екологични, социални и управленски въпроси. Третият основополагащ документ е Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD), която защитава потребителите от евентуални злоупотреби от страна на търговците. Четвъртият стълб е Таксономията на ЕС, която установява критерии за определяне на устойчивостта на икономическите дейности.
Ако не спазват ESG стандартите и отчитат подвеждаща информация, компаниите ще плащат глоби, посочиха участниците в дискусията.
Една от най-сериозните опасности, които стоят пред бизнеса с въвеждането на ESG регулациите е т.нар."зелено изпиране" (Greenwashing). Това е нелоялна практика да се използват реклами, етикетиране и други маркетингови стратегии, които целят да убедят потребителите, че дадена услуга или продукт е по-зелена, отколкото е в действителност. Например една стока може да бъде рекламирана като произведена от рециклирани материали, а единствено опаковката да е такава. Това е 100 процента "зелено изпиране", което ще бъде наказвано, но е трудно да бъде доказвано.
В момента в ЕС все още се обсъжда размерът на глобите. Според различни източници се дискутира това да е процент от оборота. Например, Европейската комисия предлага случаи на Greenwashing, в които търговци не разкриват за планирано стареене на предлаганите продукти, да влизат в обхвата на приложение на Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD). Тя предвижда глоба до 4 на сто от годишния оборот на компанията по подобие на GDPR.
Някои държави са въвели собствено законодателство за "зеленото изпиране". Във Франция е прието допълнение към Търговския закон, което предвижда възможност за глоба до 80 на сто от стойността на кампания, която отправя Greenwashing послания, тъй като това се приема за некоректна търговска и маркетингова практика, отчетоха експерти.
Отказът от подаване на ESG отчети или подаването на заблуждаваща информация не само ще води до глоби, но и ще затрудни правенето на бизнес. Ако един инвестиционен проект не отговаря на рамката, финансирането за него ще бъде по-скъпо и дори е възможно банките да откажат да отпуснат кредит за реализацията му. 
Въвеждането на ESG стандарти и отчети е само намерение от страна на големите банкови групи в Европа, но е ангажимент, който те са приели да спазват стриктно с присъединяването си към NetZero Banking Alliance. Например, още през 2019 г. групата "БНП Париба" (BNP Paribas) е приела, че ще намали експозицията си към проекти за добив на въглища в ЕС до 2030 година и до 2040 година за останалия свят. Също така до 2025 г. ще бъде редуцирана експозицията към проучването и добива на петрол и газ с 10 на сто. От 2020 година "БНП Париба" се ангажира да не финансира такива проекти в Арктика, както и експорт на петрол от еквадорската част на поречието на река Амазонка - две зони, които са изключително чувствителни от гледна точка на биоразнообразието.
Компаниите ще набират по-трудно капитал през борсата. Неспазването на ESG стандартите не само ще затрудни достъпа до банково финансиране, но и ще ограничи възможностите за набиране на капитал през фондовите борси. Компаниите ще трябва да предоставят не само стандартните документи за IPO, но и ESG одити. Те са част от нефинансовото отчитане и трябва да бъдат заверени от независим одитор и да съдържат проверими данни. Липсата на такива одити може да доведе до затруднения при излизане на борсата или до неуспех на емисията, тъй като това ще предизвика силно недоверие от страна на инвеститорите.
"БНП Париба Лични Финанси" подкрепя своите партньори и клиенти в прехода към устойчиво развитие, като споделя знания и опит. Именно това е и целта на поредицата от събития в рамките на "Седмици на целите за устойчиво развитие" –  да запознае български компании, партньори на банката, с предстоящите регулации и да даде практически насоки, с които да се подготвят за тяхното приемане.
Като част от проекта беше проведена дискусия с участието на представители на банката и водещи експерти в областта на устойчивото развитие в България. Те обсъдиха теми като връзката между целите за устойчиво развитие, ESG стандартите и бизнес моделите на компаниите от различни сектори от ритейл до добивната и фармацевтичната индустрия, и разгледаха конкретни бизнес казуси, свързани със зеленото изпиране.
Друго събитие от поредицата беше играта "Климатична фреска", която партньори, доставчици и служители на "БНП Париба Лични Финанси" в България играха заедно. Модератор беше Мартин Заимов, който е представител на играта за страната и член на Управителния съвет на компанията за управленско и финансово консултиране "Вайнд оф чейндж" (Wind of Change). "Климатична фреска" е настолна игра, създадена от Седрик Рингенбак през 2015 г. във Франция. Тя има за цел да даде пълно разбиране на явлението изменение на климата чрез колективно усилие за размисъл. Тя се играе с 42 карти, всяка от които представлява фактор за изменението на климата. Благодарение на нея участниците преминават през увлекателен процес, който им помага да открият връзката между причините и последствията, свързани с изменението на климата и да потърсят възможни решения за излизане от кризата.