Паметта за политическото насилие от комунистическото минало е тема на инсталацията „Съседите: форми на травмата (1945-1989)“. Тя ще бъде представена в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) от 3 ноември, съобщават организаторите.
Проектът е резултат на близо 20-годишни проучвания и осемгодишно сътрудничество.  Чрез модифицирани предмети, видео и звуков дизайн Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова пресъздават спомените на хора, преминали през българския гулаг и затвори, съществували между 1945 и 1989 г.
Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени разговорите. Към тях са добавени откъси от историите на оцелелите, звуци и видеа от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и Ловеч.
„Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал. Със средствата на съвременното изкуството, изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази“, пишат от екипа на СГХГ.
Освен в Софийска градска художествена галерия, проектът ще е представен и в студио „The Neighbours“. В съпътстващата програма към изложбата са планирани дискусии, срещи с авторите, образователни турове и работилница в двете пространства.
Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология. През 2014 г., той е Фулбрайт стипендиант в България, като изследва психиатрията през комунизма. Неговите проучвания са публикувани в международния академичен журнал „Culture, Medicine and Psychiatry“, и показани в инсталацията „Изравяне на психиката“ (Червената къща, 2015 г.). Други негови статии са издадени от Columbia University Press, Bloomsbury и Център за академични изследвания София.
Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон, както и в Университета в Портсмут и Университета за креативни изкуства Фарнъм. Носител е на наградата „База“ за 2022 г., била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021) и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 г. нейната статия „Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria” бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.
Доц. Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003 г., като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българския гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монография и редица статии публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice. Тя е също автор на сценариите на документалните филми „Проблемът с комарите и другите истории,” (2007) и „Сатурния” (2012), който и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung – ZZF в Германия (2013), университетът „Браун“ в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015) и др. / ГН