Лекарският съюз настоява за следващата година да се заложат не повече от 1,6 милиона хоспитализации. Това каза пред журналисти председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Иван Маджаров. По думите му би трябвало целта през следващите пет години да е постигане на един милион хоспитализации на година. Сега заложените хоспитализации за следващата година са 2,2 милиона.
„По моя информация хоспитализациите до края на септември тази година са 1,4 милиона, а до края на годината ще бъдат около 1,8 милиона“, каза още той. По думите му, ако годишно има един милион хоспитализирани, ще може да се постигне удължаване на престоя на пациента в болница толкова, колкото е необходимо, за да бъде излекуван, и няма да се търсят начини болният да бъде изписван бързо. От НЗОК липсват предложения какво да се прави по отношение на минималния престой на пациенти с инсулт, посочи д-р Маджаров. По думите му би трябвало болничният престой на тези пациенти да е около десет дни, а Касата да заплаща за това на болницата.
В отговор на въпрос за вероятни рискове за здравната система, ако липсва нов бюджет за следващата година, д-р Маджаров посочи, че ще се работи три месеца с парите от бюджета за тази година и след това ще приемат нов бюджет, в който, „ако са разумни, ще можем да върнем със задна дата новите цени, които предстои да договорим“. Заради това, че няма правителство, е по-добре да се удължи срокът на сегашния бюджет, за да няма капани, добави д-р Маджаров. По думите му в резерва на НЗОК има около 140 млн. лв. Очакват се и около 80-100 млн. лв. от надсъбрани здравноосигурителни вноски, добави той. Ако не променим стойностите на клиничните пътеки, ще има още над 100 млн. лв., добави д-р Маджаров. Според него по този начин има над 300 млн. лв „скрити“. Според д-р Маджаров увеличението на клиничните пътеки, което предлагат от Касата, се базира на тези 300 млн. лв., спестени от тази година.
Предстои нова среща между представители на съсловната организация, финансови експерти и представители на Касата, на която ще се обсъди с колко процента може да се вдигнат цените на клиничните пътеки и каква методика би могло да се приложи за усвояване на икономии, ако има, за да няма напрежение между нас и Касата, добави той. „Преговорите с Касата вървят меланхолично, с известна доза на имитация. Виждаме, че от страна на експертите има разбиране, но си личи, че имат ограничение във взимането на решения“, каза още д-р Маджаров.
До 10-15 дни в съсловната организация очакват резултат от поръчана от тях разработка и обосновка за остойностяването на лекарския труд. Работата се извършва от икономисти, които ясно са разписали, че заплащането на лекарите и на медицинските сестри трябва да включва компоненти като квалификация, подобряване на квалификацията, резултати от лечение. Ще представим анализа и обосновката в работната група, която създаде министър Меджидиев и тогава няма да си говорим просто за повишаване на цените на клиничните пътеки, а защо искаме да ги повишим, както и че, ако в някои региони оставим болниците да получават приходите си само от клинични пътеки, те ще загинат, допълни д-р Маджаров. По думите му е необходима „друга интервенция в тези региони, за да постигнем възнаграждения, осигуряващи лекари и медицински сестри“.
Преди дни се състоя среща между представители на БЛС и Надзорния съвет на НЗОК, на която лекарите настояха за повишаване на цените на клиничните пътеки с 18 процента, със задна дата. Участниците в срещата не постигнаха съгласие. След срещата от Министерството на здравеопазването съобщиха, че ще се обсъжда възможността за повишаване на цените на клиничните пътеки с 12% - 20%, които ще бъдат преразпределени от излишъка в НЗОК.