Необходими са кампании и инициативи за повишаване на информираността на хората за мащабите на вредите от мръсния въздух. Това заяви в интервю за БТА доц. дмн. Ангел Джамбов, преподавател в Катедрата по хигиена, Медицински университет – Пловдив. Той е магистър по медицина, има докторска степен по хигиена и е доктор на науките по психиатрия. Понастоящем е и изследовател в Института по магистрално инженерство и транспортно планиране, ТУ-Грац, Австрия.
Повечето от нас са наясно, че дишането на мръсен въздух е вредно, но това донякъде е абстрактна представа и рядко си даваме реална сметка за цената, която като общество, а и индивидуално, плащаме през годините. Вредите обаче се наблюдават дори и под праговите стойности на замърсителите, които се приемат за допустими в законодателството, каза още Джамбов. 
Хроничното излагане на замърсен въздух повишава вероятността от увреждане на всички органи и системи на човека, предупреждава той.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Джамбов, от колко години се занимавате с темата за качеството на въздуха и до какъв извод сте стигнал за състоянието на проблема в България?
- От шест години професионално изучавам влиянието на градската среда върху здравето, като работата ми обхваща здравните ефекти от замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и градската зеленина. Имам възможността да развивам научна дейност в тази област както у нас, така и в рамките на международни проучвания в Австрия. През последните години по-активно изследвам влиянието на мръсния въздух, като понастоящем съм част от екипите по няколко действащи и предстоящи проекти по темата в България.
По-рано тази година имахме възможността да организираме в Медицински университет – Пловдив международен уъркшоп за качеството на въздуха в България (виж тук). На него беше представен доклад по темата, изготвен съвместно от специалисти от България и Института за здравни ефекти в САЩ (виж тук).
Проблемът с контрола върху качеството на въздуха е предизвикателен, но не поради липсата на решения, а поради факта, че това не е единствено екологичен или здравен проблем, а социален такъв. Повечето от нас са наясно, че дишането на мръсен въздух е вредно, но това донякъде е абстрактна представа и рядко си даваме реална сметка за цената, която като общество, а и индивидуално плащаме през годините. Вредите обаче се наблюдават дори и под праговите стойности на замърсителите, които се приемат за допустими в законодателството. Например, нормата за средногодишната концентрация на фини прахови частици (ФПЧ2.5) в ЕС е 25 микрограма на кубичен метър, а наскоро Световната здравна организация снижи препоръката си до 5 микрограма на кубичен метър 
По какъв начин мръсният въздух влияе на здравето?
- В световен мащаб замърсяването на въздуха, особено с ФПЧ2.5, се нарежда сред първите десет рискови фактора за преждевременна смърт и води до над 6,6 милиона смъртни случая годишно. Така замърсяването на въздуха изпреварва други рискови фактори, като например диабет, затлъстяване, злоупотреба с алкохол, тъй като на практика почти цялото световно население диша въздух, който има потенциала да увреди здравето. В България този фактор е на седмо място и се свързва с около 11 000 смъртни случая годишно.
У нас между 10% и 20% от смъртните случаи от най-честите хронични заболявания (дихателни, диабет, инсулт, инфаркт на миокарда) се свързват с дишането на мръсен въздух. В най-голяма степен това се дължи на  ФПЧ2.5, отделяни от битови източници и въглищни електроцентрали. Това е така, тъй като чрез директните си токсични ефекти, както и чрез предизвикания в организма оксидативен стрес и системно възпаление, хроничното излагане на замърсен въздух повишава вероятността от увреждане на всички органи и системи, водейки до хипертония и сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване и диабет, влошено психично здраве и неврологични увреждания, влошени резултати от раждането (ниско тегло на новороденото, преждевременно раждане).
И това са само ефектите, за които имаме натрупани достатъчно научни доказателства, а има и редица други потенциални рискове, за които данните се трупат.
Кои са най-уязвимите групи?
- Най-уязвими са децата и възрастните хора. В България 68% от всички смътни случаи, свързвани с мръсни въздух, са при хора над 70 г.
Децата имат физиологично незрели защитни механизми, по-ниска резистентност и по-ограничени възможности да модифицират поведението си, за да намалят излагането си на мръсен въздух. Възрастните хора с вече съществуващи заболявания и онези с други рискови фактори, като пушачите, и изложените на вредности в жилищната си среда или на работното си място също изпитват по-силно вредите от мръсния въздух.
Домакинствата с по-ниски доходи и маргинализираните етнически малцинства са друга рискова група, тъй като не само са изложени на по-високи нива на замърсяване, но имат и ограничен достъп до социална подкрепа и здравни грижи.
Може ли да дадете съвети как хората да намалят това вредно въздействие?
- Ако оставим настрана мерките, насочени към източниците на замърсяване - промяна в технологиите и енергийните ресурси, планирането на населените места и трафика - хората биха могли да направят редица малки промени в ежедневния си живот, които до известна степен да намалят излагането им на мръсен въздух. Тук можем да включим активното следене на качеството на въздуха в средата, която обитават, включително чрез гражданските мрежи за мониторинг, използване на маски с висока степен на филтриране на финия прах (като маските против COVID-19) при повишени нива на замърсяваното във външната среда, избягване на излагане на замърсен въздух при придвижване навън, избор на по-малко замърсен маршрут, дори и той да отнема повече време, например да се използват приложения за телефон, които показват най-малко замърсения път за придвижване.
Избягването на физическа активност на открито в среда със замърсен въздух, да не се проветрява жилището при силно замърсен въздух навън, използването на пречистващи въздуха системи за дома са друга част от препоръчителните действия.
Приемът на антиоксиданти с храната и средиземноморският тип диета (богата на ненаситени мастни киселини) биха могли донякъде да намалят образуването на свободни радикали и възпалителни медиатори в организма, на които се дължат част от увреждащите здравето ефекти на мръсния въздух.       
Според Вас как темата за качеството на въздуха може да бъде по-сериозно застъпена в обществото, особено сред младите хора?
- В последно време наблюдаваме позитивни тенденции в ангажирането на гражданите и младите хора с проблема с мръсния въздух, като роля за това изиграват неправителствени организации и обществени инициативи и проекти. Като пример мога да посоча стимулирането на гражданската наука и активното участие на гражданите в оценката на качеството на въздуха, който дишат в ежедневието, участието на граждани и учени в съвместни уъркшопи за намиране на работещи решения и др.
Вярвам, че е от изключително значение в България да бъдат повеждани проучвания със съвременна методика за изчисляване на хроничните ефекти на замърсения въздух върху здравето, тъй като използваните до момента математически модели за определяне на заболеваемостта и смъртността, дължащи се на замърсения въздух, са базирани на данни от други държави, в които условията на живот и нивата на замърсяване са различни.
Имам възможността да участвам в епидемиологично проучване, ръководено от учени от Софийския университет и финансирано по програма на Фонд "Научни изследвания", в което целим да установим връзката между често срещани хронични заболявания, психичното здраве и замърсения въздух в представителна извадка от пълнолетни лица от София (виж тук). Надяваме се, че когато бъдат готови, резултатите ще стимулират допълнителен обществен интерес към проблема.
Необходими са кампании и инициативи за повишаване на информираността на хората за мащабите на вредите от мръсния въздух, включително икономическите загуби.
Може ли да посочите някоя инициатива, която смятате, че е стойностна и може да се приложи и на родна почва за подобряване на ситуацията?
- Тъй като решаването на проблема с емисиите на замърсители на въздуха, особено от автомобилния трафик в градовете, е обвързан с трансформация на градската инфраструктура, мога да посоча инициативи в европейски градове за намаляване на зависимостта на гражданите от личните превозни средства и създаването на достъпна, лесна за навигация и придвижване пеша или с колело среда.
Например,  квартали от типа „компактен град“, „суперблок“ в Барселона, „15-минутен град“ се характеризират с къси разстояния и възможност за достигане на различни локации от ежедневния живот, без необходимост от личен автомобил, с инфраструктура, стимулираща ходенето пеша и карането на колело, и с висока степен на озеленяване. Подобни инициативи обаче изискват голяма степен на обществен консенсус, интердисциплинарни екипи и инвестиция на ресурси.