Той е най-коментираният в момента български футболист в Европа, а е само на 18 години! Още няма мач за мъжкия тим на „Интер“ /Милано/, но вече е с изиграни два двубоя в представителния ни национален отбор. Беше дете, когато участва на турнир в Букурещ с родния „Аристон“ /Русе/ и така възпламени трибуните, че румънците го нарекоха Коко Стоичков. 
Днес русенецът Никола Илиев е част от младежкия тим на „Интер“, а през миналото първенство на Примаверата донесе титлата на „нерадзурите“ с победен гол срещу „Рома“. 
Тих, скромен, дори свенлив, младежът далеч не е като някои свои български връстници, които с два мача зад гърба си не спират да се изтъкват без време пред медиите и в социалвине мрежи. Напротив, интервютата му се броят на пръсти, а днешното му за „Утро“ бе направено без уговорки от негова страна.

- Никола, здравей! Поздравления за фурора, който правиш в Италия! Как започна твоята футболна история?
- Благодаря! Бях на 5 години, когато баба и дядо ме заведоха на стадиона. Нямам някакви конкретни спомени от първата тренировка, но не мога да забравя първия си треньор Тодор Тодоров. Той допринесе много за развитието ми като футболист и човек.
- Първият официален мач?
- Беше на един турнир с екипа на „Аристон“. Като при всяко дете началото винаги е вълнуващо. Да си с екип и на терена, да те гледат много хора, си е тръпка. 
- Винаги ли си бил футболист с офанзивни функции?
- Треньорът решаваше къде мога да бъда полезен. Играл съм като халф, нападател, дори като централен защитник. Смяната на позиции помага за тактическото израстване на всеки футболист. 
- Какви са спомените ти от „Ботев“ /Пловдив/, където премина след впечатляващия старт в „Аристон“?
- В ботевската школа се работеше много професионално. Всичко беше на ниво - и на терена, и извън него. Условията за живот също бяха много добри.
- Какво беше усещането, когато разбра, че си обект на интерес от сериозни клубове?
- Бях изненадан, че в България започнаха да идват и да ме наблюдават скаути на клубове от голяма европейска величина. 
- Как избра отбора на „Интер“? /Никола пътува по-рано до Амстердам по покана на скаутското звено на друг гранд - „Аякс“/.
- Обсъдихме темата с родителите ми и моя мениджър, на когото се доверих изцяло. Така взехме решение да подпишем договор с „Интер“.
- Каква е разликата в тренировките в България и в Италия?
- Най-голямата разлика е в интензивността на заниманията. Италианските ми треньори държат много на скоростта, на бързата реакция, на импровизацията, на тактиката. Да, в началото, особено докато науча езика, ми беше доста трудно, но сега нямам никакви проблеми в комуникацията с треньори и съотборници.
- Каква беше цената на онзи гол, с който „Интер“ спечели младежкото първенство на Италия?
- Победата в този финал беше най-важната задача. Радвам се, че реализирах това попадение. Чувството след мача беше неописуемо.
- Как посрещна новината, че новият селекционер на нашия мъжки национален отбор Младен Кръстаич ти изпраща повиквателна за двубоите срещу Гибралтар и Северна Македония?
- Няма да скрия, че бях доста изненадан, но и много щастлив. Искам да благодаря на г-н Кръстаич, че ми даде шанс да играя за националния отбор и че гласува доверие на един 18-годишен футболист. 
- Кога ще те видим с екипа на първия тим на „Интер“?
- Опитвам да давам всичко от себе си в тренировките и мачовете. Кога ще съм в първия отбор? Треньорът ще реши, надявам се да е скоро.
- Имаш ли идоли и кои са те?
- Откакто започнах да тренирам футбол, моят кумир е Кристиано Роналдо. Симпатизирам още на стила, който практикува Неймар.
- Любимият отбор?
- В България това е „Ботев“ /Пд/. Този клуб направи много за мене. В европейския футбол е само „Интер“ /Милано/.
- На кого искаш да благодариш, че толкова млад си все по-близо до звездите на европейския футбол?
- На всички треньори, с които съм работил, на мениджъра си, на родителите си! Специалните ми благодарности са за дядо ми Никола и баба ми Николина, които ме отгледаха от 2-годишен! Те бяха и останаха до мене в най-трудните ми моменти. Работеха допълнително и даваха всичко, за да ми помагат и да ме възпитат по възможно най-добрия начин. Баба и дядо винаги ще бъдат в сърцето ми и аз ще се постарая да направя така, че колкото се може по-дълго време да са близо до мене.
- Успех, Никола! 
- Благодаря! Поздрави на всички приятели в Русе!