Ангелите се разплакват от това, че наблюдават невъзможността на българина да открие себе си в реални параметри и все търси вината в някой друг, каза във връзка с моноспектакъла „Плач на ангел“ Христо Мутафчиев. Представлението е част от програмата на първия Балкански театрален фестивал, който се провежда в Благоевград.
„Плач на ангел“, по пиесата на Стефан Цанев, е представление, на което публиката плаче, но не над своята съдба, а над съдбата на друг човек, на малкия човек Райчо, който повдига големи въпроси. Тези, които припознават себе си в съдбата на другия човек, ще плачат както за Райчо, така и за себе си, вероятно, разказа Мутафчиев за БТА. 
Райчо прекарва 19 години в затвора за престъпление, което не е извършил, а което е парадокс – любима негова дума, която е открил за себе си, желае отново да се върне обратно. Свободата е една от темите, които повдига представлението, наред с темите за демокрация, емпатия, справедливост. 
Свободата е състояние на духа, свободата не е нещо, което съществува по улицата, не се търкаля по земята. Човек, ако се чувства свободен в душата си да се себеизразява, да живее животът, който му е отреден, колкото и кратък да е той, тогава е свободен, в каквито и решетки да е поставен, каза Мутафчиев. 
„На всичко отгоре свободата не е за всеки. Свободата и демокрацията са за интелигентни хора, хора, които могат сами да се управляват, но в живота те са малко. В живота преобладават простаците, а пък простакът демокрация не ще“, допълни той. 
Въпросите, които повдига Райчо пред железните врати на затвора, докато чака те да се отворят и да се върне в познатия му свят, а и въпросът на ангела, който гледа през процепа на една изоставена църква, са истински. В тях, обаче, Мутафчиев не вижда песимизъм, а по-скоро реален поглед върху всичко, което се случва, а когато човек има реален поглед, той може да има и реално решение и предложение за промяна. 
Оптимизмът – той не се крие в поведението на другите то е в твоето поведение, както и доброто настроение и щастието на човек се крие в неговото лично самочувствие, каза още актьорът. „Аз, като ставам сутрин, като си отворя очите и виждам, че съм жив, аз вече имам настроение, аз съм усмихнат, зареден съм с емоции и не може да ме събори нищо през деня. Оптимизмът тогава ми се разпалва още повече, вдига ми се адреналинът и вече ставам непоправим оптимист и няма как да ме накараш да помисля нещо лошо за държавата, в която живея по простата причина, че аз съм част от тази държава и ако има някой, който да промени, това съм аз“, сподели Христо Мутафчиев.
С моноспектакъла „Плач на ангел“, Мутафчиев се връща на сцената на организиран от благоевградския театър фестивал. Последно това беше преди около 25 години, с представлението „Дон Кихот“ на Александър Морфов, в което участва, като замества друг актьор. Морфов му казва, че трябва да пътува до Благоевград, за да играе. 
„Аз запалих колата тогава, дойдох, репетирахме на сцената, изиграх представлението, мина всичко страхотно. И това беше последният път, в който бях в Благоевград на фестивал. Смятам, че този фестивал има своята традиция, която, макар и прекъсната, има много сериозен и готин шанс да се възроди, още повече като гледам младия екип на този театър, като гледам ентусиазма на младия директор на този театър и това, че градът все повече припознава театъра си като свой, нещо, което беше също така зачеркнато“, разказа Христо Мутафчиев.
Според председателят на Съюза на артистите в България близостта на Благоевград до границата помага много, а наименованието на театралното събитие – Балкански театрален фестивал, дава възможност за по-сериозна национална значимост. „Това би трябвало да накара управляващите, които и да са, да помагат на този Балкански фестивал с каквото могат – с контакти, със совалки – политически и дипломатическите, така щото най-добрите спектакли извън България, а са на 30-40 км от тук, да дойдат, да бъдат видени от благоевградската публика, както и обратното – благоевградският театър да покаже таланта си в тези държави“, посочи Мутафчиев. 
Балкански театрален фестивал е организиран от Драматичен театър „Никола Вапцаров“ и в него, в рамките на седмица, се играят представления от България, Република Северна Македония и Косово. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, национален фонд „Култура“ – конкурс за субсидии за проекти с национално значение и Община Благоевград.  БТА е медиен партньор на първото издание на Балкански театрален фестивал.