В БАН представят предпоследния том от колекцията със събрани съчинения на Николай Хайтов
Книгата е озаглавена „Време за разхвърляне на камъни. Който има ухо да чуе“.
"През последните години от живота на Николай Хайтов, когато той беше и председател на Съюза на българските писатели, изпод перото му излязоха няколко книги с ярка и безпощадна публицистика – „Време за разхвърляне на камъни“ и „Който има ухо, да чуе“, както и два тома „Троянските коне в България““, пише писателят и журналист Иван Гранитски за изданието.
Поредицата „Съчинения в 17 тома“, посветена на Хайтов, е на издателство „Захарий Стоянов“, като започва да излиза през 2009 г. с „Шумки от габър. Хвъркатото корито“.
Николай Хайтов (1919 – 2002 г.) е роден в село Яворово, Пловдивска област. Завършва прогимназия в родното си село, след което започва да работи в Пловдив като чирак, келнер, камериер, общ работник. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 г. завършва Лесотехническия факултет в София.
Става инженер-лесовъд в Радулския участък в стопанство "Боровец" през 1951 г. Заради разрешение местното население да ползва падналите дървета в гората, нарушаващо партийните догми, Николай Хайтов е осъден на осем години затвор и е уволнен дисциплинарно. По-късно присъдата е отменена, но той остава две години безработен и се препитава чрез писане на очерци.
Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание "Септември". По-късно като сътрудник печата своя разказ "Случай без прецедент". В първата си книга издава очерците си, а заглавието ѝ е "Съперници" (1957). През 1959 г. е приет в Съюза на българските писатели (СБП), работи като редактор на "Народна култура" и списание "Наша родина". От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата.
През живота си Хайтов пише повече от 10 пиеси, 800 статии и рецензии. / ГН


Следете новините ни и в GoogleNews