Секторът на културата в България е над средното национално ниво по брутно възнаграждение. Това каза гл. ас. д-р Диана Андреева, която представи новите резултати от съвместно изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община: "Икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културно наследство и културния туризъм за периода 2008-2020 г." 
Най-високи са нивата на заплащане на заетите в софтуера и видеоигрите. Там възнагражденията са в пъти по-високи. Те получават над 53 000 лева средно брутно възнаграждение годишно. Заетите в сценичните изкуства получават 5-6 пъти по-малко отколкото тези, които работят в секторите на софтуера и видеоигрите, посочи Андреева.
Средната брутна заплата в процентно изражение в София спрямо националното ниво е по-висока, затова и процентите надвишават 100. Най-отличаващият се сектор е на културните индустрии - със 124 процента средно брутно възнаграждение спрямо националното ниво.
В културния сектор жените получават средно около 80-81 процента от възнагражденията на мъжете. Прави впечатление, че културните индустрии, които са двигател на добавените стойности в сектора, са най-небалансирани по отношение на възнаграждения за жени и мъже, като този процент е около 61 на сто. Като обяснение е, че в техническите подпазари работят преимуществено мъже. Освен това заплатите им са по-високи. Възнагражденията на общинските или държавни институции в сферата на културата са изравнени, уточни Анреева.
Обърната тенденция по отношение на вноса и износа на културни стоки е отбелязана в изследването. Тя се наблюдава през последните три години в обхвата на проучването. През 2020 г. износът на културни стоки достига до близо 4 милиона лева повече от вноса. Най-често обект на износ са скулптури, картини, книги и др., съобщи Андреева.