Предложенията за реформа на системата за достъп до конституционно правосъдие, респективно до Конституционния съд (КС) за защита на основните права, биха могли да допринесат за превръщането на КС, а и на всички съдилища в още по-значими гаранти за правата на човека. Те ще стимулират постепенната еволюция на КС от държавен съд в такъв по правата на човека, без да го натоварват с голям брой сезирания, например чрез индивидуалната конституционна жалба. Това заяви д-р Павлина Панова, председател на КС у нас, която участва в Конференция „Тридесет години от присъединяването на България към Европейската конвенция за правата на човека“ в София. 
По думите ѝ създаването на ефективна система за достъп до конституционно правосъдие има ключово значение за всяка една правова държава за защитата на правата на човека. Утвърждаването на КС като съд за правата на човека, не само ще отговори на изискванията на субсидиарния механизъм на Страсбург, но ще даде и необходимите условия за по-нататъшно развитие и усъвършенстване на правовата държава у нас, обясни Панова и добави: "При това КС следва да бъде гарант за основните права, уредени както в Конституцията, така и в Международното право."
Панова отбеляза, че с присъединяването на България към Конвенцията за правата на човека, обществото ни се е превърнало в част от демократичните нации в Европа. 
Конвенцията я наричаме инструмент на европейския и обществен ред. Това означава, че тя има обективни задължения върху държавите страни по нея за защита на правата на човека. Тя еволюира в посока да стане европейски конституционен закон за правата, каза Панова. 
По думите ѝ за националните институции трябва да е ясно, че Конвенцията съдържа норми, гарантиращи права на гражданите, които следва да се спазват и защитават преди всичко на национално ниво. 
Европейската конвенция установява общоевропейски, общовалидни, включително и за България, стандарти за спазването на човешките права. Някои европейски конституции се позовават директно в основните си закони на Конвенцията. А другаде, както у нас, без Конституцията да прави директно позоваване, прилагането на конституционните разпоредби, свързани с правата на човека, става под силното въздействие на стандартите, установени в Конвенцията, тълкувани и прилагани от ЕСПЧ, коментира Панова. 
Това , което обединява всички правозащитни органи, включително и съдилищата, общи, конституционни, дори и самият съд по правата на човека, е че правата и свободите са начертани от нормативната основа и са същностна част от тяхната функция, каза още тя.
По думите ѝ всички конституционни съдилища, включително и българският, играят ролята на пазители на правата на човека. КС би могъл да действа и като съд на правата на човека, ако е снабден с правомощия, които му позволяват, добави Панова.