За първи път художествена галерия гостува в православен храм. В храм „Св. Йоан Предтеча“ в Казанлък ще бъде представена втора част от лекцията „Към християнското изкуство - архитектура, образи, слово“ в събота, 13:30 часа, съобщи за БТА директорът на местната галерия д-р Пламен Петров.
„Две седмици, по-късно след първата лекция, ще задълбочим нашето познание за прекрасния свят на християнското изкуство. Ще се поговорим за понятията „канон“ и „иконография“ и ще потърсим тяхното място в образите от православните храмове. Ще се фокусираме върху 12-те големи християнски празници и как те намират визуално решение в стенописите, които често откриваме в Земния дом на Бог – Църквата“, обясни  той.
По думите му в своята проповед „За православната вяра“ един от най-ярките апологети на исихазма, св. Григорий Палама, отбелязва: „Ние почитаме образа на Сина Божи, който с това, че е станал заради нас човек, е станал описуем (в плът), възнасяйки нашето почитание на образа към Първообраза. Ние почитаме също така светото Кръстно дърво и всички символи на неговото страдание като божествени трофеи против общия враг на нашия род. Но ние почитаме също […] свещените храмове и места, свещените съседи и слова, изречени от Бога, защото в тях обитава Бог. По подобен начин почитаме и свещените образи на всички светци поради нашата любов към тях и Бога, когото те истинно са възлюбили и на когото са служили.“
Шест века по-късно, изцяло в духа на Палама, „певецът на светоотеческата традиция“, Владимир Лоски ще изтъкне: „Една икона или един кръст не са прости изображения, които следва да насърчават дарената ни представена способност по време на молитва. Те са материални центрове, в които се таи божествена енергия, влизаща в единение с човешкото изкуство“. Човешкото изкуство, но не въобще, а онова, в което действа самата Божественост, намерила въплъщение в образ чрез посредничеството на художника иконописец или зограф.
„Но християните са и хора на книгата, както те често биват виждани от мюсюлманите. Словото, овеществено в тялото на книгата обаче, често остава заключено в библиотеката, в храма и намира своята изява при богослужението, при зазвучаването му в дома на Бога. А и да не беше така, всъщност словото отново би останало непрочетено от множеството, защото в епохата на Средновековието, четенето, а още повече писането, са привилегия на малцина. Навярно за това Нил от Анкира се обръща към епарха на Олимпиодор с думите: „Ти предлагаш да се украси църквата, която току-що си построил, със сцени на лов и риболов, за удоволствие на очите […] Ти трябва да покриеш стените на църквата със сцени от Стария и Новия завет, за да могат неграмотните, които не са в състояние да четат Светото писание, виждайки стенописите, да възприемат доблестта на истинските служители на Бога“, обясни пред БТА д-р Пламен Петров.
И припомни, че папа Григорий Велики изтъквал пред епископа на Марсилия - Серенус: „Живопистът се използва в църквата, за да даде възможност на необразованите, които я виждат по стените, да опознаят това, което не могат да прочетат в книгите.“ Подобно синкретично отношение между частите от диадата „слово–образ“ изповядва и Василий Велики, който пише: „Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез образа“, а светите отци от Седмия Вселенски събор, добавят, че „посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за една и съща реалност“.
Лекцията „Към християнското изкуство - архитектура, образи, слово“ е част от платформата „Събота в галерията“ и е включена в лекционния цикъл „История на изкуството за всички“, който се реализира от художествената галерия в Казанлък.