Ръстът на черногорската икономика тази година от почти 7 процента се движи от частното потребление и възстановяването на туризма, докато политическата нестабилност и инфлацията остават основните вътрешни рискове, според доклада на Световната банка (СБ), представен днес в Подгорица, предаде агенция МИНА.
Старши икономиста в СБ Марк Шифбауер каза, че икономическият растеж в Черна гора се е възстановил миналата година до 13 процента и според прогнозите тази година ще се наблюдава непрекъснато възстановяване с най-силния темп на растеж в региона от 6,9 процента.
„Този ​​ръст се захранва от потреблението, а зад него стои силен туристически сезон. Въпреки по-малкия брой туристи от Русия и Украйна, виждаме, че през ключовите летни месеци туризмът беше почти толкова силен, колкото през 2019 г. преди пандемията“, каза Шифбауер, представяйки редовния икономически доклад за Западните Балкани, озаглавен „След кризата“.
Той заяви, че по-високите номинални заплати и данъчните реформи са допринесли за това потребление, а миграцията в региона е допринесла за увеличаването му.
Относно пазара на труда Шифбауер каза, че от януари до края на юни на пазара на труда са добавени 40 хиляди нови работни места, което е впечатляващо число.
„Пазарът на труда е много силен и нивото на заетост се е увеличило от 39 процента на 49 процента, което е нивото преди пандемията“, добави Шифбауер.
Според него обаче хората са притеснени, защото цените са се повишили поради комбинация от различни шокове - от една страна, увеличение на номиналните заплати, но от друга – увеличение на цените на храните и енергията поради войната в Украйна.
„Според нашите оценки инфлацията ще бъде двуцифрена - около 12 процента тази година, което е много високо, но Черна гора не е сама в това, инфлацията ще бъде по-висока в други страни. Около 2 процента от населението вероятно ще изпадне в бедност, но това е по-нисък процент, отколкото в някои други страни от Западните Балкани“, каза Шифбауер.
Освен това той обясни, че Черна гора е в по-добра ситуация спрямо другите страни в региона, поради осъществената данъчната реформа, която доведе до увеличение на реалните заплати и това смекчи високата цена на живота.
Икономистът на СБ в Черна гора Милан Лакичевич каза, че се очаква фискалният дефицит да нарасне до 4,9 процента.
„Публичният дълг остава на доста високо ниво. Тази година той ще падне до 73 процента от БВП, но повече като ефект от големия растеж на БВП и инфлацията. Това ниво на публичен дълг все още е сред най-високите в региона, въпреки че е намаляло значително през предходните две години“, каза Лакичевич.
Той каза, че финансовият сектор остава силен със здравословен коефициент на платежоспособност, с необслужвани кредити в размер на 6,9 процента.
Лакичевич заяви, че перспективите за растеж са положителни, въпреки че се очаква той да се забави до 3,4 процента през следващата година и 3,1 процента през 2024 г.
Вътрешните рискове, както каза той, се отразяват в политическа нестабилност, която обуславя отлагането на необходимите реформи и по-трайна инфлация, докато външните включват войната в Украйна, която допълнително спъва търговията, както и по-нататъшното забавяне на глобалните и финансови разходи растеж.
„Как да се справяме с постоянните кризи? За Черна гора това означава ускоряване на структурните реформи, необходимо е внимателно да се претеглят всички разходи и ползи от всякакви нови задължения за разходи и да се засили събирането на данъци“, каза Лакичевич.
В последния Редовен икономически доклад на Световната банка за Западните Балкани се посочва, че икономическите резултати на всичките шест икономики на Западните Балкани продължават да бъдат повлияни от войната в Украйна и предизвиканото от нея рязко покачване на цените на енергията и забавянето на глобалния растеж. Въпреки факта, че постигнатият растеж през годината е по-добър от очаквания, тези кризи водят до значителни неблагоприятни обстоятелства за региона.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)