Кой ли не e опирал до чудните и всеобхватни знания на „Чичко Гугъл“?! Неясно как търсачките винаги знаят как да отговорят на зададените от човек комбинации от думи и за секунди спестяват усилия, които биха отнели понякога часове за справки в книги и ровичкане в учебници.
Зад магическите и безконечни знания на интернет търсачките обаче съществуват техники и способи, които помагат един сайт да се позиционира по-добре от друг. Или иначе казано - да излиза в челната страница при всяко търсене по неговата тематика. Такова постижение изисква сериозен труд, който се нарича оптимизиране, което би могло да се обясни и като познаване на езика на търсачките и помощта сайтовете да говорят един и същ език с тях, за да се радват на най-добри резултати.
Това доста абстрактно звучащо нещо всъщност е печеливша индустрия, която е толкова динамична, че мени правилата на играта 2 пъти на ден. Цялата работа се корени в това
един сайт да стане по-добър и авторитетен от конкурентите си
а позиционирането на сайта зависи от над 200 фактора по отношение на Гугъл. При властващата в рускоезичния интернет търсачка Яндекс факторите пък са над 450. А на всичкото отгоре тежестта им се мени непрекъснато. Но и това си има хубавата страна - честите промени елиминират възможността специалистът зад компютъра да заспи или да му доскучае.
Корифеят на корифеите у нас в тази не особено близка и разбираема за средностатистическия човек материя е русенец. Той се казва Огнян Младенов. Основател и съсобственик на интернет маркетинг компания, специализирана в предлагането на качествени SEO услуги /search engine optimization или оптимизация за търсачки/, а негови клиенти са голяма част от успешните сайтове на големи марки. Огнян провежда курсове за оптимизация за търсачки към Българската асоциация за дигитален маркетинг и е един от организаторите на SEO конференция в България. Често чете лекции на много от големите събития на IT бранша в България.
„Само на баба си все още не съм намерил начин да  обясня какво работя
Тя е над 90-годишна и не иска да ползва интернет“, казва с усмивка 43-годишният Огнян. С това опровергава митовете, че работата в интернет е кодирана виртуалност от шифри и сложни комбинации, които само Нео от Матрицата може да разгадае. Разбива и масовото схващане, че това е суха материя, в която няма грам забавление.
„Професията ми е уникална. Няма измислено друго толкова забавно нещо в света. При нас никога не скучаеш. Всеки ден Гугъл променя по 2 пъти алгоритъма си, новостите са водопад, идват една след друга. Вече дори е невъзможно сам човек да се справи с цялата информация, която ни залива в този бранш“, споделя вълшебникът на търсачките.
Но за да излезе от коловозите на маниака зад компютъра, какъвто е често образът на интернет специалиста, който изниква у съзнанието на хората, Огнян споделя, че работата е негово развлечение, но не и единственото. Русенецът често гледа мачове, като следи любимите „Манчестър Юнайтед“ и ЦСКА, а освен това използва всеки възможен момент да избяга от София, където е устроен от години. Но няма как - признава, че все по-рядко има възможност за срещи с приятели, но пък това е част от играта, на която се е хванал.
Това, че в училище е смятан за едно от зрънцата, които постоянно трябва да се държат под око, за да не го изпуснат от контрол и всички произтичащи последици, изобщо не пречи на Огнян да изяви таланта и уменията си. Напротив - според него дори му помагат още от далечните години, когато като дете застава зад чина в училище „Отец Паисий“.
„Не мисля че бях добър ученик, а по-скоро черната овца
но имах щастието още от първи клас да ме поеме една забележителна жена - другарката Даскалова“, спомня си детските години магът на търсачките. После образованието му продължава в Математическата гимназия, където учи засилено биология.
„Като черната овца на класа, а може би и на гимназията, знаех, че единственият начин да минавам между капките, е да съм наистина добър в нещо. Беше към края на комунизма, но все пак партията и комсомолът бяха доста важни и за да те оставят да правиш каквото си искаш, се налагаше да се носят някакви награди. Е, аз носех златни значки от Техническо и научно творчество на младежта“, усмихва се днес Огнян.
Така ученикът комбинира две свои страсти - компютрите и птиците
И в двете се влюбва някъде към 7 клас
А срещата с иновативните машини помни и до днес.
„Първият ни досег беше по-скоро, за да се любуваме отдалеч на прекрасните зелени монитори, но съвсем скоро ни дадоха да ги пипнем. Беше любов от пръв поглед, която доста ме разстрои, защото вече бях наясно, че трябва да избирам между птичките и компютрите. Но както обикновено се случва, намерих пресечна точка“, разказва познавачът на езика на търсачките. Така започва да разработва проект за птиците, който е невиждан за тези не особено развити в техническо отношение години. Голяма част от времето си прекарва в експедиции по Русенски Лом, Стълпище, Сребърна, Атанасовското езеро и с корабчето на УППД по Дунава. Тогава неговата научна ръководителка Мария Паспалева непрекъснато му повтаряла „Не с рогу“, тоест не с рогата напред. Огнян признава, че тогава не я слушал много, но по-късно разбрал мъдростта на тези думи. Сега самият той има собствена теория за мързеливия си нрав, от който въобще не изпитва притеснения.
„По принцип
мързеливите хора имаме огромен коефициент на полезно действие
тоест можем да свършим единица работа за 1 час, докато на друг ще е необходима седмица за същото. Житейската ми философия е, че ако нещо не стане от раз, значи не е трябвало да стане с мен или поне не и в този момент. Но в същото време имам още поне 1000 идеи за реализация“, споделя Огнян.
За попадането си в интернет казва, че е било случайно и завинаги. Това става, докато е студент в Бургас.
„Пак бях черната овца. Отново ме нарочиха за гонене още първите дни във Висшия химико-технологичен институт /ВХТИ/, защото не съм влизал в часовете по история на БКП. Беше 89-а. Дойде обаче 10 ноември и от черната овца се излюпи студентски опозиционен лидер“, спомня си Огнян.
Няколко години след това поставя и рекорда си по безсъние заради любовта към живота в мрежата - 74 часа. Спомня си този период от време с факта, че в чата е имало около 10 човека на кръст, но за него това са били незабравими дни и най-вече нощи.
Дали заради магията на величествения интернет, който с тогавашната бавна и тромава връзка печели туптящи сърца и безброй мечти, но Огнян
така и не взема диплома за висше образование
Пък и целта му да учи в университет не била да го завърши, а да пропусне казармата.
„Не ми е и трябвала диплома. Навремето се шегувах, че и Бил Гейтс няма. Стив Джобс също, за собствениците на Гугъл Лари Пейдж и Сергей Брин е ясно, а Марк Зукърбърг също не е останал по-назад. Ще си спестя комплиментите за образованието в България, но според мен все още си е губене на време“, коментира Огнян.
Кариерата му всъщност не тръгва стремглаво. Първоначално се занимава с вдигане на студентски стачки,
докарва си пари и като футболист
в отборче край морето. През 92-а година, за да не тежи на родителите си, заедно с колеги от университета прави първата си фирма.
„Продавахме компютри. Бяхме едни от първите в Бургас. По-късно се поразраснахме, започнахме да предлагаме и интернет достъп, софтуер и какво ли още не. Наскоро открих и първия сайт, който съм направил. Годината беше 95-а. Срам ме е да го покажа“, връща назад лентата Младенов.
Днес споделя, че живее в интернет, ходи на работа в интернет и само спи в леглото си. Убеден е, че мотаенето в мрежата може да носи достатъчно пари, за да може човек да живее много добре, и засега той е пример за това.
А най-най-първата му работа е като общ работник в Халите
където баща му е директор.
„Беше страхотен работохолик и като че ли нямаше много време за мен. Безкрайно съм му благодарен, че още от 12-13-годишен ме научи да работя. През лятото ме вземаше като общ работник, понякога изкарвах и по две смени дори. После ми даваше парите, които смяташе, че съм заслужил, и аз бях невероятно горд, че съм си ги заработил сам“, спомня си първите дни на труд Огнян.
Времето, което прекарва в Бургас, определено е белязало живота и бъдещето на русенеца. Може би затова той споделя, че е половин бургазлия.
„Бургазлии са странно племе. Истински, топли, колоритни хора с големи сърца. Купонджии и верни приятели. Най-хубавите ми години от 19 до 29-годишна възраст преминаха в Бургас“, разказва Огнян. Въпреки любовта към морския град, избира друго кътче за един от най-важните моменти в живота си - сватбата.
Колегите и родителите му научили за сватбата във Фейсбук
Макар да е от 8 години с дамата на сърцето си, Огнян сключва брак с Камелия преди броени дни - на 20 февруари.
„Дори свидетелите бяха в пълно неведение за това, че ще присъстват на сватба. Колегите във фирмата и родителите ми също научиха впоследствие. И то от Фейсбук. Беше много забавно“, разказва русенецът. Мястото на ритуала не е случайно - Сандански. Там Огнян усеща безвремието и атмосфера без грам припряност, където работата никога не е на първо място. Истински пленен обаче е от мащабите на Шанхай и целия Китай, който русенецът определя като друга планета.
Огнян споделя, че няма идоли, като дори нарежда българските си колеги оптимизатори поне на световно ниво. С ирония и присъщия си ведър нрав споделя, че е чувал и по-лоши неща за себе си от това, че е гений. Може би, защото не приема живота и околните насериозно. Затова и не мечтае някой определен виден специалист да присъства на неговите семинари, просто защото е необходимо само да го покани и той вече е съгласен.
Получава атрактивни предложения за работа в чужбина всеки ден
но избира да протестира в България. Макар да получава съблазнителни предложения за работа в по-уредените страни, където ще разчита не само на финансова обезпеченост, но и подреден живот, Огнян избира да се бори в потъналата в блато родина. Затова и е един от активните протестиращи.
„За радост или за съжаление и аз, и огромна част от протестиращите през лятото сме прекалено миролюбиви и много ни се искаше да стане с усмивки, балончета и добро настроение, но не би“, споделя русенецът. И отново за добро или зло казва, че е влюбен в България и не смята да я напусне. Освен това и годините му вече не са малко, затова оставя в ръцете на младите борбата за промените, които неговото поколение не е извоювало.