Образователната интеграция е свързана с това всяко дете да се чувства такова, каквото е и да не потиска своята етнокултурна принадлежност, каза пред репортер на БТА доц. Йосиф Нунев.
Доц. Нунев бе модератор на Седмата национална научнопрактическа конференция с тема „Добри педагогически практики в областта на образователната интеграция и образователното приобщаване на деца и ученици от уязвими групи, включително роми“, която се проведе в Банско и в която 50 учители от цялата страна представиха добри педагогически практики.
Най-важната цел по отношение на интеркултурното образование и в частност образователната интеграция, както ние я наричаме, е свързана със съхранението и развитието на етнокултурната идентичност на различните деца в образователната система, т.е. всяко да се чувства такова, каквото е и да не потиска своята етнокултурна принадлежност, да не се срамува от родителите си, от себе си, от своето различие, независимо от произхода му, за да може да съпреживява заедно в един мултикултурен колектив, посочи доц. Нунев. 
Във връзка с приобщаващото образование, там най-важната цел е да направим така, че образователната сфера, в която учат децата, да бъде привлекателна, да е близка до домашната среда, за да се чувстват удобно и уютно, и да ходят с желание на училище, каза още доц. Нунев. 
Във връзка с представените на конференцията добри практики, доц. Нунев обобщи, че го зареждат с  положително отношение. „Ние си мислим с остаряването, че младите учители не вървят по нашия път, някак си не е това, което трябва да бъде, а всъщност пред теб гледаш едни демонстрации, които са невероятни“, допълни той. 
На въпрос на БТА лесно ли се въвеждат тези практики в българското образование, доц. Нунев отговори, че по-възрастните учители не са обучавани да работят с определени похвати и методи за работа в мултикултурна среда, каквато е нашата по даденост. 
„Българското училище изглежда такова, каквато изглежда българската улица, стъпват най-различни хора, хора от различни етнически общности, хора от различни религиозни групи, с различен майчин език, със заболявания, със специални образователни потребности, разнообразието е изключително богато и никой не ги е учил на това, но те в годините са се научили несъзнателно на ниво проба-грешка“, допълни той и посочи, че понастоящем във всички педагогически факултети бъдещите учители се обучават за работа в мултикултурна среда, интеркултурно образование, приобщаващо образование, нещата нормативно са урегулирани и студентите могат да избират за какво и как да се обучават.