Правителство по-скоро няма да има. Изглежда, че политическите формации се подготвят за избори през следващата пролет. Това е бързото обобщение в мненията на изявените млади изследователи у нас, синтезирано от „Галъп интернешънъл болкан“, съобщават от социологическата агенция.
С въпроса „Ще има ли правителство?“ от „Галъп“ се обръщат към политически изследователи от най-новото поколение.
„Шансовете не са големи, но ако има някакъв вариант за кабинет, то той би бил в третия мандат“, коментира Илия Елияс, политолог, магистър по политическа социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Според него разделението вече не е политическо, а по-скоро религиозно – не виждаме политически субекти, а различни култове. „Единственият парламентарен субект, който изглежда като политически, а не като култ, е този на Стефан Янев. Следвайки тази логика, ако въпросът за парламента въобще има решение, то би следвало това да направи „Български възход“. Съвсем друг е въпросът дали формацията на Янев притежава политическите умения да реши тази сложна задача“, допълва Илия Елияс.
„В началото на новия политически сезон изглеждаше, че всички искат правителство, но никой няма желание да участва в сформирането му и най-вече в частта с поемането на отговорността по умело и разумно лидиране на процеса. След тържественото заседание на парламента обаче пред българските граждани се обрисува една грозна картина на разпадащия се български парламентаризъм“, е мнението на Ивайло Илиев, председател на Студентския клуб на политолога към СУ „Св. Климент Охридски“.
Вероятността за формиране на правителство изглежда малка, смята и Антон Стоянов, магистър по политическо консултиране. Която и партия да се нагърби в тази тежка зима с управлението, ще понесе тежки електорални загуби, допълва той. Според него се задават предсрочни избори през пролетта на 2023 година.
Според политолога Атанас Радев отказът на 61% от избирателите да гласуват на последните избори дава сериозна оценка на политическия елит. По думите му 48-ото Народно събрание е показало от първия ден, че е мъртвородено. „Командното дишане е в ръцете на държавния глава, тъй като трябва да осигури спокойствието по отношение на финансите на служебния кабинет“, коментира Атанас Радев пред „Галъп интернешънъл“.
„След събитията по избор на председател на Народното събрание, не бихме могли да говорим за някаква прогнозируема ситуация. Политическата криза върви с пълния си потенциал и се задълбочава с всеки изминал ден“, казва Дария-Лора Дачева, политолог. Всичко, което наблюдаваме в последните месеци, води до все по-голяма апатия на обществото към политическите и най-вече парламентарни процеси“, смята младият политолог.
„Мнозинство в 48-ото НС изглежда като мисията невъзможна, а партиите очевидно не са готови за сериозни компромиси. Изходът от политическата криза преминава и през оттеглянето от активната политика от страна на Борисов. Партиите се готвят за кратък парламент, а служебният кабинет – за дълго управление“, е коментарът на Калоян Велчев, докторант в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Ще бъде излъчено нетрайно експертно правителство с третия мандат“, е прогнозата на Кристиан Стефанов, докторант в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Според него партийните елити си дават сметка, че вероятността бързи избори да създадат ясно мнозинство са ниски. По думите му възможност за формиране на по-стабилно мнозинство ще има, когато електоралната сила на разделението „статукво-промяна“, започнало през 2020 г., намалее още повече за сметка на разделението „евроатлантизъм – евроскептицизъм“.
Правителство сега няма да има, прогнозира Радослав Илиев, изследовател и преподавател. Според него „има усет, че след няколко месеца правителство на „евроатлантическите правоверници” (ДБ и ПП) и „евроатлантическите грехоизкупници” (ГЕРБ и ?ДПС), а може би и с непоисканата, но самопредлагаща се подкрепа на „историческите евроатлантически греховници”, ще бъде с по-дълъг хоризонт". 
Според парламентарния репортер Ружа Райчева „с уверена крачка вървим към предсрочни избори през март догодина“. „За никого не е изгодно да управлява сега, изгодно е само да се правят, че искат“, добавя тя пред „Галъп интернешънъл“.
„На пръв поглед изглежда, че правителство няма да бъде съставено. Въпреки това, трябва да си спомняме, че в българския политически живот обратите не са рядкост. И все пак, дори да бъде сформирано правителство, то не може да бъде устойчиво във времето, поне в тази конфигурация. От друга страна, няма индикации, че ще има голямо пренареждане при евентуално провеждане на избори отново“, е мнението на политолога Сергей Петров-Араджиони.
„Политическите сили са в ситуация: искаме да има правителство, но нямаме никакво желание“, коментира Теодора Йовчева, доктор по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Според нея сме в патова ситуация – макар да няма полза от нови избори, най-вероятно това ще се случи.
Политологът Тончо Краевски коментира: „Няма да има правителство. Въпросът вече е дали ще има парламентарна република“. Според него „Продължаваме промяната“ задават тона и нито една от по-малките партии няма да се реши да направи каквато и да е стъпка към диалог с отсрещния лагер, ако ПП не го стори първа.
Редовно правителство и този път няма да има, е прогнозата на социолога Юлияна Гальова.  
Подобно е мнението и на Яница Петкова, докторант в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“: „Правителство няма да има, ако съдим по поведението на партиите, поставени в тези условия. Първият и вторият мандат изглеждат обречени да повторят грешките от миналата година и да се превърнат в съревнование на политическо его и продължаваща предизборна кампания, в която всички заедно копаят общия си гроб“.