Босненският сръбски лидер Милорад Додик, който е кандидат на Съюз на независимите социалдемократи за президент на Република Сръбска, част от Босна, обяви днес, че свиква митинг идния вторник в Баня Лука, съобщи телевизия Ен1.
Митингът е по повод решението на босненската Централна избирателна комисия да направи повторно преброяване на бюлетините от изборите на 2 октомври, когато гражданите на Република Сръбска гласуваха за президент и вицепрезиденти на тази полуавтономна част на Босна.
При преброени около 98 процента от избирателните секции проруски настроеният Додик имаше известна преднина пред дясноцентристката икономистка Йелена Тривич от Партията за демократичен напредък. В нощта на изборите тя обяви победа, а след това и Додик обяви, че печели. 
Опозицията около Тривич организира два протеста в Баня Лука, тъй като смята, че е извършена изборна измама и поиска от ЦИК повторно преброяване на гласовете.
На 2 октомври в Босна и Херцеговина се състояха общи избори, обхващащи няколко нива на управление. Политическата структура на страната е известна като една от най-сложните в света. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната там през 1995 година, Босна е  съставена от две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. 
На общите избори се избираха сръбски, хърватски и бошнячки представител в  тричленното Председателство (президенството), представители в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска избираха също така президент и вицепрезиденти.
Додик, който заемаше постовете на президент и министър-председател на Република Сръбска от 1998 г. , а досега беше сръбският член в тричленното Председателство, предизвика най-тежката политическа криза в следвоенна Босна миналия декември, когато се опита да изтегли Република Сръбска от ключови босненски държавни институции, като съдебна система, данъчна система и съвместни въоръжени сили.