По традиция Старозагорската опера ще открие със своя премиера Фестивала на оперното и балетното изкуство през 2022 г. Изборът на домакините тази година е „Фауст“. Новата постановка, след 66 години отсъствие на заглавието от репертоара на най-старата извънстолична оперна трупа в България, ще бъде с участието на кукли - творческа провокация и към традицията, и към модерността. Изложба на архивни документи ще припомни историята на световноизвестното произведение, създадено от Шарл Гуно по трагедията на Гьоте, а реверанс към най-малките меломани е подготвяната експозиция с кукли. За историята на изложбите с кукли по света и българските премиери на „Фауст“ пред БТА разказва д-р Ема Жунич, ръководител на Архива на Старозагорската опера и научен сътрудник в Института за изследване на изкуствата към БАН.
"Немският класик Йохан Волфганг фон Гьоте за първи път узнава историята на д-р Фауст, разказана с кукли, от пътуваща трупа. Това е поводът да подготвим експозицията „Моята кукла- моят приказен свят“  за премиерата на операта на френския композитор Шарл Гуно, с която на 17 ноември ще се открие 52-ото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора", каза д-р Ема Жунич. Програмата на фестивала ще бъде обявена по-късно днес.
В изложбата ще бъдат представени над 40 кукли от лични и семейни колекции, които пазят спомени за миналото. Това ще се случи за първи път в България.
Експозициите на кукли са отдавнашна европейска традиция, коментира д-р Жунич. Музеите на куклите и въобще на играчките са много посещавани в Западна Европа. "Кукли има в Дома на инвалидите в Париж, експонатите представят униформите на различните родове войски и военни чинове във Франция. Сериозен интерес предизвиква и куклената експозиция в лятната резиденция Апелсдорм на холандските крале. Това е лична колекция на кралицата на Нидерландия Ема (1858 – 1934) и включва множество кукли от всички краища на света, не малка част от тях са с национални костюми. В Прага например цели зали са отделени специално за Барби, семейството ѝ, родословието ѝ, като особено атрактивни са азиатските и африканските ѝ „роднини”. Някои от куклите са с бижута от истински перли и диаманти, с наметки от истински хермелин. Авторски костюми, изработени от най-прочутите в света модни дизайнери, са специално подготвени за тази сбирка. Изправен пред витрина с куклени къщи, човек неволно си спомня приказката „Дивите лебеди” и осъзнава, че фините порцеланови сервизи, копринените покривки и салфетки, чаят, сладкишите в игрите на децата… не са само художествена измислица! Със сигурност в миналото не всички деца са се радвали на такъв разкош, но днес всяко дете може да разшири неимоверно много впечатленията си, познанията, интересите, въображението и в рамките на забавлението да се докосне до естетиката и модата на минали времена и епохи", каза специалистката.
„У нас в България, за съжаление, няма такава традиция. В интернет има информация за частна куклена сбирка и друга в читалище“, посочи д-р Жунич и изрази надежда, че с помощта на оцелели екземпляри, предоставени от жителите на Стара Загора, отзовали са на призива на операта, ще бъде дадена възможност на най-малките да се докоснат до приказния свят, а на по-порасналите – да си припомнят детството. 
Според нея премиерата на най-известната опера на Шарл Гуно е подходящ повод да напомним, че д-р Фауст е историческа личност - един самотен учен, мислител и изследовател, теолог и философ, който смайва съвременниците си с „чудесата” си и още приживе се превръща в легенда. Счита се, че от жажда за земни наслади и власт над света продава душата си на Дявола. Сюжетът, многократно преразказван и пресъздаван, с векове не слиза от сцените. Повече от 40 са пиесите за Фауст – и анонимни, и авторски, разигравани с кукли от пътуващи артисти, но и от актьори, превъплъщаващи се в персонажите. Легендата за д-р Фауст, сключил сделка с Дявола, впечатлява и малкия Й. Гьоте дотолкова, че той работи върху трагедията 60 години - смисълът на човешкото съществуване и борбата между доброто и злото в човека го вълнува през целия му живот. Върху първата част на творбата му е изградено либретото на операта на Шарл Гуно „Фауст” (първо изпълнение 1859г., Париж) от либретистите Жул Барбие и Мишел Каре. Гьотевият „Фауст” е в основата и на други известни оперни произведения - „Мефистофел” (1868 г., Милано) на Ариго Бойто, който е и либретист на творбата си и на „Проклятието на Фауст” (1893, Монте Карло) на Ектор Берлиоз, който пък работи либретото съвместно с Алмира Гандоние.
Като музиковед д-р Ема Жунич изтъкна, че в оперната роля на Мефистофел от „Фауст” български баси завоюват световна популярност – Иван Вулпе, Борис Христов и Николай Гяуров. Рондото на Мефистофел често присъства и в концертните програми. След дебют в Гранд опера в Париж, в ролята на Маргарита Катя Попова е призната за една от най-проникновените ѝ интерпретаторки. Други известни българки, изпълнявали Маргарита и по чуждестранните сцени, са Благовеста Карнобатлова-Добрева, Стефка Евстатиева.
Сцени от операта на Шарл Гуно са изиграни за първи път през 1891 г. у нас, когато от Прага са завръщат Иван Славков, Драгомир Казаков и Ангел Букурещлиев. Те канят и трима техни колеги от Пражката консерватория – Анна Кратохвилова, Олга Добшова и Ярослав Хашек, поръчват от Прага костюми и декорация за „Фауст” и „Трубадур”. Но въпреки огромния им ентусиазъм и предизвикания интерес, обществото все още не е съвсем подготвено за класически оперни представления, а липсата на финансиране довежда до разтурянето на сформирания екип. Опитът за създаване на българска оперна трупа е подновен през 1908 г. на сцената на току-що откритото музикално училище с директор старозагореца проф. Димитър Хаджигеоргиев, също пражки възпитаник. Изнесените сцени от „Фауст“ трябва да докажат, че е назряло времето за създаване на българска оперна трупа, тоест заглавието е тясно свързано с възникването на операта в България, посочи пред БТА д-р Жунич.
В Стара Загора първата премиера на творбата е през март 1944 г. В края на представлението се разнася сигнал за въздушна тревога и актьори и зрители се укриват заедно в подземието на новостроящата се мъжка гимназия, в която днес се намира Гимназията с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“, разказа д-р Ема Жунич. Диригент е бил Ромео Райчев. За втори път операта на френския композитор Шарл Гуно се поставя през 1956 г., но в онези години „парфюмираният френски екзотизъм” не е на особена почит, каза тя. Въпреки постиженията на Георги Енев като Мефистофел и Рене Йорданова като Маргарита, „Фауст” скоро е свален от афиша. На съвременните почитатели са известни отделни арии най-вече чрез записите на прославени оперни певци и „Валпургиевата нощ”, включвана в балетни концерти.
Участието на кукли в новата постановка е творческа провокация и към традицията, и към модерността. Новите оперни артисти – куклите, допълват и нюансират в цялост действието, изтъкна д-р Ема Жунич.
Бъдещето е по-скоро по посока на т.нар. „тотален театър“, който да обедини всичките видове театър и изкуства. И това е може би най-хубавото, подчерта изкуствоведът. 
Освен експозицията с кукли, Старозагорска опера ще подреди за премиерата и още една, в която ще представи ценни архивни документи и издания, запазени през годините, свързани с „Фауст”. Сред тях ще бъде вероятно първото издание на гьотевия „Фауст” на български език от 1905-1906 г. с илюстрации от Ал. Лицен Майер, директор на Държавната академия по изкуствата в Щутгарт, преводът е на д-р Александър Балабанов, а книгата е собственост на Къща-музей „Гео Милев”. Друго издание на „Фауст”, от 1956 г., е богато илюстрирано с графики на Йожен Дьолакроа. Фауст е вдъхновявал и Рембранд, и Дюрер, и М. Врубел. В Старозагорска опера е запазена ръкописна партитура на операта. Все още събираме снимки на известни оперни изпълнители, които участват в двете постановки на „Фауст“ на старозагорска сцена и отправяме апел към почитателите и колекционерите, каза специалистката.
Фото-документалната изложбата ще бъде част от музейната сбирка на Старозагорската опера - една идея, прегърната и задвижена от директора на институцията Огнян Драганов, уточни пред БТА д-р Ема Жунич.
Двете изложби, създадени с образователна цел, ще бъдат отворени за посещения и извън представленията в афиша на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора от 17 ноември – 2 декември 2022 година.