Вече 60 години Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян съхранява традициите, историческото и археологическо наследство и художествената памет през творчеството на различни художници и занаятчии. Началото е положено официално през 1962 г., но корените на музейното дело са много преди това, разказа в интервю за БТА директорът на културната институция Елеонора Авджиева.
„Едно вдъхновяващо начало са имали нашите предшественици през 60-те години на миналия век, когато са решили, че искат да я има тази институция. Преминали са през всички предизвикателства на онази политическа система, а по-късно, през 80-те и 90-те години, и през трудните, оскъдни години, с липсата на финансови средства за музеите. Винаги обаче са вярвали, че музеят е добра кауза, имали са въображение, отношение и много лични усилия са положили. И хората преди нас, и днешното музейно поколение го прави. Затова имаме тази институция, с която много се гордеем“, посочи Авджиева.
Музеят е създаден 1962 г., но корените на музейното дело са много по-стари
Музеят е създаден с протокол и решение на ЦК на БКП на 21 октомври 1962 г., но корените на музейното дело са много по-стари. Още през 20-те години на миналия век вестник„Хемус“ свидетелства, че много известни троянски интелектуалци призовават за създаване на музей, в който да се съхрани паметта на града.
През 30-те години Троянската популярна банка чрез своя експозиция „Постоянна занаятчийска изложба”, аранжирана от известния български художник Александър Жендов, поставя началото на днешния музей. „Данните сочат, че първата официална музейна експозиция е създадена в сградата на старото читалище, която днес не съществува. Била е предимно със старинни предмети, археологически находки, занаятчийски произведения. Тя е създадена 1927 г., но няма документи, които да свидетелстват, че материали от тази читалищна музейна експозиция после са постъпили в настоящата, която започва да се формира през 60-те години на миналия век“, разказа Елеонора Авджиева.
Сградата на днешния музей е построена от Уста Генчо Кънев през 1881 г.
Сградата на днешния музей е построена от Уста Генчо Кънев през 1881 г. През годините в нея се е помещавало училище, както и обществените служби – община, съд, банка, пожарна.  От 1962 до 1968 г. се обособява на музей. Първият директор е бил Петко Съйчевски. На 3 октомври 1968 г. е открита по случай 100-годишнината от обявяването на Троян за град от акад. Ангел Балевски, председател на БАН по това време, както и от генералния секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков, Петко Съйчевски и др. Самата сграда има изключителна стойност, добавя директорът.
По думите й през тези 60 години в музея са събрани и се съхраняват богати колекции от движими културни ценности както по профила на музея, така и свързани с документално и археологическо наследство на Троянския регион. „ Ние стопанисваме и мемориален музей, каквато е къщата-музей на големия български социолог Иван Хаджийски. По своята същност нашият музей е художествен, в експозиционните зали на галерията се представят много значими изложби. Възрожденската история, художествената памет, археологическото наследство са представени в нашата експозиция“, разказа директорът.
Музеят съхранява 27 хиляди движими културни ценности
Музеят съхранява 27 хиляди движими културни ценности, структурирани в пет основни и още толкова допълнителни фонда - художествена керамика, металообработване, дървообработване, тъкани и облекла и изобразително и приложно изкуство. Институцията притежава най-богатата колекция с художествена керамика. 
Част от фонда са и археологически находки, ценни фотографии и документи, свързани с историите на личности и на занаятите в Троянския край.
Около 1500 движими културни ценности са в постоянната експозиция, която е обновява два пъти през последните 20 години. „Съхранили сме концепцията на нашите предшественици. Основната философия, духът на музея е запазен, защото много ценни послания има на хората преди нас. Нашият поглед към музея е като към една къща, дом, всичко трябва да е чисто, подредено, да сме осъзнали ресурсите, които имаме, да идентифицираме потребностите ежегодно и там, където възникват притеснителни казуси, да търсим начин да ги разрешаваме“, посочи Авджиева.
На екипа на музея предстои да реализира три спечелени проекта. Единият е за фасадна реставрация и консервация на двете централни музейни сгради, другият е изследователски – закупена е фотографска техника, ще бъде издаден каталог и направен филм за онези храмове, от които има постъпили икони в музейния фонд. Третият проект е за влагоабсорбатори за колекциите във фондохранилищата.
През годините институцията се развива и технологично. От 2014 г. съществува платформата „Добавена реалност“, която включва видеоматериали, запечатали технологичните процеси на създаване на отделни занаятчийски предмети. „Тази година, благодарение на моите иновативни колеги и с финансовата подкрепа на Община Троян, анимирахме част от технологичните процеси, например в грънчарството, и със специални QR кодове посетителят може да сканира и да се визуализира клип“, обясни директорът.
Различни инициативи организира музеят във връзка с 60-годишнината
Различни инициативи организира музеят във връзка с 60-годишнината. На Петковден – празника на Троян, бе открита изложба „Музеи. Истории за хора с кауза“.  Експозицията представя историята на създаване и настоящото състояние на 25 музейни структури на територията на общините Троян и Априлци. Те се намират в читалища, институции, училища, кметства. „Това беше наша инициатива, продължила няколко години, да ги обследваме, документираме, показваме в изложба и в издание“, каза Авджиева.
По повод годишнината тя и екипът й са обявили кампания за събиране на 60 дарения, като те вече са 67.
Научната конференция „Музеят и градската памет“ започва от днес
Друга инициатива е научната конференция „Музеят и градската памет“, която започва от днес (20 октомври) и ще продължи до 22 октомври в Троян. Целта на събитието е да привлече широк кръг от специалисти от различни области на историческото и музейно познание, които да говорят за ролята, особено на един малък музей, за съхраняване на градската и общата национална памет, добави Авджиева.
По думите й всяка година посетителският интерес към Музея на занаятите се увеличава, което вдъхновява работещите в него да продължават делото си, да реализират идеите си за развитие на институцията, съхранявайки историческата и културна памет на Троянския край.