Преди повече от 50 000 години в пещера в Сибир е живяла общност от неандерталци, произхождащи от едно и също семейство, в което жените са мигрирали повече от мъжете: генетично изследване скицира очертанията на "социална организация" на нашите далечни и отдавна починали роднини, предаде АФП.
Секвенирането през 2010 г. на генома на неандерталците от шведа Сванте Пебо, отличен с тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина, направи възможно да се проследи по-подробно историята на този изчезнал родственик на съвременните хора, населявал западната част на Евразия преди между 430 000 и 40 000 години.
Малко неща са известни за социалната структура на неандерталците. Генетичното секвениране на цяла група индивиди, което е най-голямото, извършвано някога върху тези хоминини, повдига ъгъл от завесата.
Историята се развива в южната част на Сибир, Русия, особено подходящ регион за търсене на древна ДНК, тъй като студовете помагат да се запази тази крехка и ценна следа от далечното минало. 
Именно там геномът на Денисовия човек, друга изчезнала човешка линия, е открит в пещера, припомнят от Института Макс Планк за еволюционна антропология в Лайпциг в публикацията за работата си в списание "Нейчър".
Множество останки са открити в две сибирски пещери, обитавани от неандерталците преди около 54 000 години. Те са открити върху едни слой отлагания, което дава основание да се смята, че са живели в един период от време. 
За да се провери това обаче, е необходимо да се накара ДНК да проговори - задачата е още по-деликатна, тъй като не става дума за цели скелети, а за зъби и разпръснати фрагменти от кости.
"Първо трябваше да идентифицираме колко са индивидите", обясни пред AФП палеогенетикът Стефан Перен, един от основните автори на изследването. Неговият екип използва нови техники, за да изолира древна ДНК - често вградена в микробно замърсяване, след което да я улови.
Останките са на 13 неандерталци (7 мъже и 6 жени, включително 5 деца и юноши).
В тяхната митохондриална ДНК - предадената от майката, изследователите откриват същия генетичен вариант, наблюдаван в продължение на няколко поколения.
Гените разкриват и близки роднински връзки: баща и дъщеря му тийнейджърка, младо момче и възрастна жена, която би могла да е негова братовчедка, леля или баба. Пряко доказателство, че тези лица са принадлежали към едно и също семейство и са живели в един период.
Благодарение на генетиката "изграждаме конкретен образ на това как може да е изглеждала една общност от неандерталци", коментира Бенджамин Питър, който ръководи изследването заедно със Сванте Пебо.
Въпросната група, генетично близка до неандерталците от Западна Европа, не се е кръстосвала с други видове - хомо сапиенс или Денисови хора, както техни родственици в други времена.
Генетично разнообразие също е много малко - признак на живот в малка група от 10 до 20 индивида, доста по-малобройна, отколкото древните общности на хомо сапиенс.
Въпреки това общността не е живяла съвсем изолирано, казва Стефан Перен.
Според учените жените са били склонни да мигрират от общност в общност, за да създават потомство, а мъжете са оставали в рода, от който произхождат. Това предположение се прави на базата на генетично разнообразие на Y хромозомите (предавани по мъжка линия), което е доста по-малко от това на митохондриалната ДНК, предавана само от майката.
Подобна организация е установена и при вкаменелости от пещерата Ел Сидрон в Испания, но на базата на по-малко изследван генетичен материал, отбелязва палеоантропологът Антоан Балзо, който обаче не е участвал в изследването, публикувано в "Нейчър".