Музикалният театър отбелязва на 23 октомври 140 години от рождението на големия оперетен композитор Имре Калман с "Графиня Марица – чардаш, шоколад и рокендрол", съобщават от трупата. 
Националният музикален театър предлага своята нова версия на оперетна класика. Спектакълът пренася публиката няколко десетилетия по-напред във времето, като по този начин търси път към младата публика и начин да я провокира и накара да се влюби в най-оптимистичния жанр в класическата музика - оперетата. В някои епизоди от партитурата на Имре Калман са добавени съвременни изразни средства, които водят до нов аранжимент на произведението, но заплетените ситуации, драматичните сблъсъци, неочакваните обрати в крайна сметка довеждат до щастлива развръзка, както повелява законът на оперетния жанр. 

Режисьор-постановчик е Марияна Арсенова, асистент - режисьор Александър Мутафчийски. Музикалните аранжименти са на Румен Бояджиев-син, диригент-постановчик е Юли Дамянов, диригент - Дориан Молхов. Сценограф е Иван Савов, художник на костюмите - Денис Иванов, хореография - Йоанна Стоянова, хормайстор - Людмил Горчев, концертмайстор - Мария Кирова, координатор на проекта - Пеньо Пирозов. 
Участват солистите Валентина Корчакова (графиня Марица), Пеньо Пирозов (граф Тасило), Денко Проданов (барон Жупан), Стефан Петков (княз Популеску), Елица Красимирова (Лиза), Катерина Тупарова (княгиня Божена/Маня), Николай Борисов (Чеко), Тодор Велков (Карл Стефан), хор, балет и оркестър на Музикалния театър с диригент Юли Дамянов.
ИСТОРИЯТА
Преди 140 години, на 24 октомври, 1882 г. в Шиофок, Австро-Унгария, се ражда един от великите майстори в жанра на оперетата - Имре Калман. Вече почти 100 години шедьовърът му "Графиня Марица" не слиза от афишите на оперетните театри по света. Романтичната лирика в музиката на Калман, чрез великолепните си любовни дуети и арии, по съвършен начин изразява характера на епохата и на обществото, живяло през първата половина на на миналия век, посочва критиката.

По думите й "Графиня Марица" улавя изобилието на една бурна епоха от първата половина на ХХ век, станала известна като първото десетилетие на доброто настроение или "бурните двадесет". Тогава се слага край на нямото кино и се пуска първия озвучен филм. Джазът и чарлстонът, считани за предизвикателни и неприлични за времето си танци, бележат своя разцвет. Скъсява се дължината на женските прически, както и дължината на роклите. Това е периодът, в който започват да творят своите литературни произведения Франсис Скот Фиджералд, Ърнест Хемингуей, Ерих Мария Ремарк.