България не разполага със системи за компенсация и обезщетение на жертвите на трафик на хора. Това съобщи Антоанета Василева, първи вицепремиер на Групата експерти за борба с трафика на хора, ГРЕТА (Group of Experts on Action against Trafficking in Human Beings, GRETA) към Съвета на Европа, на откриването на дискусионен форум на тема „Устойчивост на политиките за противодействие на трафика на хора", който се провежда днес в Министерския съвет.
В откриването взе участие и зам.-министърът на вътрешните работи и член на Националната комисия за борба с трафика на хора, която е организатор на форума. Сред темите на дискусията са подобряване на механизмите за събиране и анализ на данни за жертвите на трафик, както и оползотворяване в полза на пострадалите на конфискувани средства и имущества от осъдени трафиканти. 
Антоанета Василева посочи, че само няколко държави в Европа са докладвали успешни искове за обезщетение като ГРЕТА е отправила препоръки към 24 държави с ниво спешни мерки. Често жертвите не са систематично информирани за процедурите и правото им да получат обезщетение, отбеляза Василева. Често полицейските служители и адвокатите нямат достатъчно познания за правото на обезщетяване на жертвите на трафик. Няма и достатъчно практика в използването на конфискуваното имущество от трафикантите, за да се обезпечат жертвите, съобщи Василева. Тя поясни, че трафикантът е отговорен да компенсира жертвата, но рядко има пълно обезщетение независимо дали трафикантът е открит, изчезнал или няма активи. Затова страните трябва да гарантират това обезщетение, в повечето страни в Европа обаче това все още не се случва. Конвенцията на Съвета на Европа, която България е ратифицирала през 2007 г., предлага създаването на фонд за компенсации, програми за социално подпомагане и социална реинтеграция, които могат да се финансират от активите с престъпен произход. На практика обаче много малко държави прилагат тези препоръки, посочи Антоанета Василева.
Тя съобщи, че системи за предварително изплащане на обезщетения и компенсации на жертвите на насилие и сексуални престъпления, включително и жертвите на трафик има в Холандия. Там, ако осъденото лице не е платило това обезщетение в срок от осем месеца след окончателната присъда, правителството изплаща сумата на жертвата и след това търси изплатеното обезщетение от трафиканта. Исландия също е добър пример, при който жертвите на трафик, получават компенсация директно от държавата, като разходите по делата се покриват от нея. В Швеция също се изплащат компенсации дори и да не е идентифициран извършителя на престъплението. Размерите на обезщетенията за жертви на сексуална експлоатация са от 8200 до 33 400 евро, информира Василева и изрази съжаление, че останалите държави в Европа не предлагат такива компенсации. ГРЕТА е отправила препоръки към много от тези държави, включително и България за създаване на система за компенсации.
Тя каза още, че има страни, които разработват и поддържат всеобхватна, единна и последователна статистическа система за събиране на данни по отношение на жертвите на трафик. Това са Португалия, Кипър и Грузия. Повечето страни не събират достатъчно данни, които да показват реалния мащаб за проблема с трафика на хора. В това отношение ГРЕТА е отправила препоръки за спешни мерки към 16 държави, сред които България, Австрия, Белгия, Германия, Норвегия, Испания за създаване на статистическа система за събиране на данни.
България е страна по всички основни международни споразумения в областта на трафика на хора, както и по всички основни правни инструменти, свързани с правата на човека и престъпността, стана известно на форума. През 2003 г. България криминализира трафика на хора, през 2005 г. е приет специален закон за трафика, а през 2007 г. - Конвенцията за трафика на хора. Страната ни е развила своята национална политика и законодателна рамка, минала е през третия мониторингов кръг за правната помощ и е получила подробни препоръки, които е важно да бъдат изпълнени. Въпреки това обаче липсва категорична устойчивост при практическото прилагане на съответстващите мерки и действия. Съществува и хронично недофинансиране на специализираните услуги за пострадалите от трафик и липса на възможности те да бъдат компенсирани.