В завършилия пред дни в Копривщица Петнадесети конгрес на микробиолозите в България с международно участие са се включили над 120 учени от България и Европа, представители на всички клонове на микробиологичната наука (обща и приложна, медицинска, ветеринарна, растителна микробиология и микробни биотехнологии, вирусология и инфекциозна имунология), съобщиха от Българското микробиологично дружество (БМД).
Форумът е посветен на 200-годишнината от рождението на световно известния микробиолог Луи Пастьор, на 75-ата годишнина на Института по микробиология „Стефан Ангелов” при Българската академия на науките и на Международната година на фундаменталните науки за устойчиво развитие, обявена от Общото събрание на ООН за 2022 г.
Организатор на конгреса е Българското микробиологично дружество (БМД), секция към Съюза на учените в България - научно общество, основано през 1927 г., обхващащо около 200 учени, които работят в над 10 изследователски области на микробиологията. Едновременно с БМД и по традиция, като основни организатори участват и Съюзът на учените в България (СУБ) и Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН.
Гости на конгреса са били професор Елиора Рон - президент на Международната организация на микробиологичните дружества (IUMS) от Университета в Тел Авив (Израел) и проф. Колин Харууд - финансов директор на Федерацията на Европейските микробиологични дружества (FEMS) от Нюкасълски университет (Великобритания). В работата на форума, освен учени от България са взели активно участие учени от Италия, Великобритания, Франция, Гърция, Турция, Израел, Русия, Румъния и Албания, разказват организаторите.
Конгресът е бил открит от председателя на БДМ - акад. Ангел С. Гълъбов. Фокус на встъпителната лекция на проф. Колин Харууд (Великобритания) са били молекулно-биологичните подходи за оптимизиране секрецията на антраксните ваксинални протеини. На 200-ата годишнината от рождението на Луи Пастьор е била посветена лекцията на чл.-кор. Христо Найденски. 
Важен акцент са били и дискусиите около проблемите на КОВИД-19, обособени в отделна сесия, на която изтъкнати специалисти в тази област от страната и чужбина, докладвали най-новите епидимиологични, морфологични и имунологични аспекти на SARS-CoV2 – Елиора Рон (Израел), Ива Христова (НЦЗПБ), Арзу Сайнер (Турция), Пелагия Фока (Гърция), Анди Кораки (Албания) и Атанасиос Цакрис (Гърция). 
На конгреса са били представени общо над 100 доклада, от които 52 устни презентации и 50 постерни съобщения. Голям интерес са предизвикали и изнесените 28 пленарни лекции.
В областта на общата и приложна микробиология са участвали Масимилиано Фениче (Италия), Жан-Мари Франсоа (Франция), Илия Илиев и Павлина Долашка (България) и др. Изнесени са най-нови резултати от изследвания, свързани с биоразнообразието на микробните съобщества от екстремни ниши и ефекта на метабаркодиращия подход, модели за предсказване на пробиотичен потенциал, молекулните механизми на антимикробната активност на природни пептиди, оксидативния стрес, връзката локализация-функция при сиалидазите, нови ензими от млечно-кисели бактерии, ролята на индустриалната микробиология за устойчиви алтернативи на изкопаемите ресурси и др. 
В областта на медицинската микробиология пленарни лектори са били Игор Мокроусов (Русия), Мариана Мурджева, Стефан Панайотов, Ема Кьолеан и Роберт Пенчовски (България), както и млади учени от България и Русия. Те са докладвали за постижения, свързани с използването на съвременни молекулни методи в диагнозата на тежките инфекции, разработване на нови антибактериални препарати, създаването на програма за управление при използването на антибиотици, бързо и надеждно откриване на патогени в сурово мляко и др. Вниманието е било насочено и към персонализираното лечение на туберкулоза в условията на многолекарствената резистентност и последиците от прекомерното използване на антибиотици при лечението на КОВИД-19. 
Проблемите на ветеринарната медицина са били във фокуса на пленарните лектори Христо Найденски и Райко Пешев, както и на изследователите от групата Петя Орозова и Валентина Урумова. Дискутирани са били предизвикателствата на антимикробната резистентност в свинефермите и ролята на гените, отговорни за нейното разпространение в световен мащаб. Представени са били нови данни за разпространението на херпес вирусните инфекции при преживните животни, за първото изолиране и секвениране на целия геном на причинителя на бактериалната студеноводна болест по рибите, за първото доказване в българската черноморска акватория на наличието на Vibrio aestuarianus, предизвикващ заболявания при стридите и др.
В секция „Микробиологията на околната среда“ доклади са изнесли Габриел Йонеску (Румъния), Иван Симеонов и Александър Крумов. Те са представили ролята на контрола за използването на ценни биологични материали с различен произход (токсини, генетични материали, ГМО, храни, клетъчни компоненти), стратегия за анаеробно получаване на биогаз, както и модел на многофункционална лаборатория за производство на водорасли върху отпадъчни материали. 
Секция „Вирусология“ е започнала с честване 90-та годишнина от рождението на видния наш вирусолог професор Стефан Дундаров. Акад. Ангел С. Гълъбов е прочел приветствено слово за живота и дейността на Дундаров. Работата е продължила с представянето на шест доклада, касаещи различни актуални теми, като използването на достъпен молекулярен лабораторен метод за откриване на ДНК от вируса на хепатит В (Живка Стойкова и съавтори), предизвикателствата на лекарствената резистентност и молекулна епидемиология на ХИВ-1 в България (Ивайло Алексиев), ролята на генното мълчание при Коксаки В вирус (Николай Петров), ефективен модел за изследване на патогенезата на грипната инфекция в белия дроб (Лора Симеонова) и др.
Микробиологията на храните (лектори Стефан Денев, Светла Данова и Галина Сачанска) е била с фокус проблемите на пробиотиците, с акцент върху тези от български лактобацили, наличието на патогенни бактерии в млечните продукти и др.
В секция „Инфекциозна имунология“, проведена с участието на Петя Димитрова и Анастас Пашов, са представени постижения, свързани с ролята на неутрофилите като отлична терапевтична цел за лечение в патогенезата на различни заболявания, както и значението на специфични антитела (IgOme) за диагностика и нови проучвания на сложността на имунната система.
В словото си при закриването на конгреса акад. Ангел С. Гълъбов е обърнал внимание на значението на доклада на директора на НЦЗПБ проф. Ива Христова - обобщаващ и анализиращ данните от изследванията върху КОВИД пандемията в България, и доклада на Ивайло Алексиев – сумиращ всички данни относно епидемията СПИН/HIV-1 у нас. Откроени са и презентациите на някои от гостите от чужбина, които са от глобално значение. Това са докладът на Масимилиано Фениче (Туша, Витербо, Италия) относно влиянието на морските дълбочини върху прокариотите,  на председателката на IUMS Елиора Рон (Тел Авив) – данни в световен мащаб относно ефекта на лекарствено резистентни Е. Coli върху пандемията от КОВИД-19, на Атанасиос Цакрис (Атина) относно влиянието на сезонните коронавируси (като 229Е, О43 и др.) върху развитието на КОВИД пандемията и необходимостта да бъдат диагностицирани и да се следи разпространението им и др. 
Преобладаващият брой участници в конгреса са били млади учени-микробиолози, 20 от които са получили грантове от Фонд „Научни изследвания“ на МОН и от БАН. Авторитетно жури с участие на италианска изследователка е избрало най-добрите постери на млади учени: първа награда е била присъдена на Мелани Димитрова - СУ „Св. Климент Охридски” и на Теодора Панайотова - ПУ „Паисий Хилендарски“; втора награда - Цветозара Дамянова – ИМикБ, БАН и Мария Пандова - СУ „Св. Климент Охридски”; трета награда - Мила Калева - ИМикБ, БАН и Катерина Такова - ПУ „Паисий Хилендарски“.
По време на работата на конгреса са били експонирани две художествени изложби (живопис) на млади художници от НХА и НБУ.
Събитието се осъществява с подкрепата на Фонд "Научни изследвания" при МОН, Българска академия на науките и бизнес партньори (AAMEDICAL, Ltd RIDACOM, RSR Ltd, ELTA’90M, SEVEX PHARMA Ltd).