Всеки десети журналист е бил заплашван със съд заради своята работа, съобщи медийният експерт д-р Илия Вълков. Той представи резултатите от изследването „Медии под обстрел“, с което Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България анализира нивото на свободата на словото в страната. 
Участие в проучването са взели 204 журналисти от цялата страна. 
„Всеки втори познава някого, който е бил съден или поне срещу когото е било повдигнато дело. Това е немалък процент и не бива да се подценява. Знаете, че има и различни инициативи в рамките и на Европейския парламент, и на Европейската комисия за специално отношение към тези дела. Доколкото сме запознати, Министерството на правосъдието в България също е поело ангажимент да разглежда по специален начин тези дела. И се надяваме, в най-скоро време да заработи регистърът, в който може да се видят съдебните дела срещу журналисти“, коментира Вълков, който е автор на проучването.
По думите му, тези дела имат смразяващ ефект върху работата на професионалистите в медиите. Един от четирима участници в анкетата посочва, че информацията за заведено дело срещу негов колега му е повлияла в посока на поставяне на самоограничения.
„Има уплаха и самоограничения. Има случаи, в които се оказва и силен административен натиск, защото се спират банковите сметки и финансирането на медиите само заради едно дело, което е повдигнато срещу тях. Колеги, които са били обект на такива дела и срещу които се водят дела, споделят още, че един от най-сериозните проблеми, пред които се изправят, е намирането на правна помощ. И ние, от АЕЖ, сме поели ангажимент в следващите месеци да работим в тази посока и са осигурим правна помощ на колегите, които имат нужда“, допълва Вълков.
Резултатите от изследването показват силно желание от страна на журналистите за синдикална дейност, коментира доц. Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Хората казват, че синдикатите са слаби. Най-вероятно, в лични разговори казват, че те са политически инструмент. Младите хора изобщо не знаят какво са синдикатите - може би, за добро, нямам идея. Но, така или иначе, нашата защита е на заден план. И тук всички тези дела, които са свързани със съдебна защита, го показват много ясно. Затова се налага този регистър за водените дела срещу журналисти“, каза тя.
Според изследването, една от тенденциите е, че все по-малко хора отговарят, че работят за регионална медия извън София и големите градове. „Това лишава регионите и местните общности от пълноценно информиране. Регионалните медии могат да бъдат вкарани в групата на защитените видове“, коментира д-р Илия Вълков.
По думите на главната редакторка на „Зов нюз“ от Враца - Мария Димитрова, в някои от градовете в Северозападна България има само по една частна медия. Тя коментира и уязвимостта на по-малките регионални медии. „Разбира се, никой не отказва на политиците, когато решат да си платят материал, защото тази медия трябва да съществува, тя е частна. Колкото и да се стараят колегите да запазят дистанция, невинаги може да се случи това“, каза тя.

Наблюдава се и сериозен ръст на автоцензурата, съобщи д-р Вълков. „Увеличават се процентите на групата с положителен отговор на въпроса дали анкетираният е бил свидетел на неправомерен натиск върху колега журналист заради съдържанието на работата му“, каза Вълков.
Най-много от респондентите в анкетата – 69,6 процента, са отговорили, че натискът най-често е вътрешен и се упражнява в самите медии. 66,2 на сто смятат, че ограниченията в свободата на словото се дължат на външен натиск – политически лица, държавни, области и общински институции, икономически субекти, рекламодатели и т.н.
„Журналистите носят отговорност. Те не са само жертва на домашно насилие. Журналистите са хора, овластени с власт. И като всеки овластен, те подлежат на контрол как използват тази власт. Говори се за система, която е порочна, която е валидизирала злото, която е спряла да мисли за нейната по-голяма същност и функция от това просто да си запазиш работното място. Опасявам се, че това се е случило и, в голяма степен, знам, че се е случило в двете големи телевизии, които познавам по-добре“, каза по време на публичната дискусия, свързана с проучването, телевизионната журналистка Дарина Сарелска.

Проучването „Медии под обстрел“ изследва и последствията на пандемията, и войната в Украйна, върху работата на журналистите. 47,5 на сто от анкетираните посочват, че пандемията е довела до претърпяване на финансови загуби, докато 26 процента от респондентите посочват, че здравната криза не е довела до промени.
Половината от участвалите в анкетата журналисти посочват, че войната в Украйна е засилила редакционната отговорност за проверка на източници и поставяне в контекст.
„Медиите са под обстрел в България, не само, защото сме бомбардирани от изключително сложни събития в световен аспект като войната в Украйна, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба в България. За нас е изключително да видим през конкретния журналистически опит как изглежда този обстрел – обстрел от дезинформация, обстрел от конкретни политически играчи“, коментира председателят н АЕЖ-България Ирина Недева.
Проучването е осъществено с финансовата подкрепа на посолството на Нидерландия в България. „Свободата на словото, в това число – свободата на медиите и плурализмът – са основни демократични ценности. Свободата на словото е човешко право. Немислимо е без него правилното функциониране на демокрацията и върховенството на закона. Това може да звучи тривиално, но е много важно. Не е случайно, че сравнително новият приобщаващ хоризонтален мониторинг на върховенството на закона в Европейския съюз има специален стълб за медийния плурализъм и свободата на медиите“, коментира посланикът на Нидерландия в България - Симон ван дер Бург.
Това е шесто проучване на темата за свободата на словото от страна на АЕЖ-България. Данните са събирани чрез онлайн анкета, проведена в периода от 3 май до 10 юни.