Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) започва 3-месечна пилотна териториална програма за издирване, изучаване и установяване на актуалното състояние на единични недвижими културни ценности в страната. Експерти от института, външни специалисти и местни доброволци ще проучат и документират паметниците в шест населени места - Пловдив, Несебър, с. Свежен (община Брезово), гр. Баня (община Карлово), с. Старо Стефаново (Община Ловеч), с. Скорците (община Трявна). Тя бе представена от НИНКН пред експерти в края на септември.
Изучаването и документирането е една от най-важните дейности и основа за опазването на недвижимите културни ценности, коментира за БТА директорът на НИНКН арх. Петър Петров. Втората стъпка е определянето на границите и режимите на опазване, които осигуряват законовата защита на недвижимото национално съкровище.

Актуализирането на недвижимото наследство - пилотната програма
Териториалната програма в шестте населени места поставя началото на бавената от близо 30 години актуализация на списъка на недвижимото културно наследство. Липсата на актуален списък и режими на опазване пречи на инвестиционните намерения и това е недопустимо, отбеляза архитектът. В същото време паметници на културата се рушат от занемаряване, от посегателства, от времето. По думите на арх. Петров недвижимите културни ценности в цялата страна трябва да бъдат проучени в рамките на две до три години, за да се избегне допълнителното им увреждане. Докато в страни като Италия и Гърция това национално богатство е мощен икономически и културен ресурс, у нас то е в състояние на катастрофа, коментира директорът на НИНКН. Той констатира, че заличаването на паметниците на културата изтрива паметта ни за миналото и националната ни идентичност. За голяма част от обществото това наследство е престанало да бъде ценно и основната причина е дългогодишното отсъствие на грижи и политики за опазване, както и на ефикасна подкрепа за собствениците.
Програмата в шестте населени места е едва първата, макар че тези систематични проучвания са предвидени още през 2009 г. с приемането на Закона за културното наследство. Изпълнението им досега е било невъзможно заради намаления до абсурд състав на института и хроничната липса на средства, отбеляза той. И сега ситуацията е същата - експертите в НИНКН, участващи в изучаването, са 14 – далече под санитарния минимум. Да, хората ни са крайно малко, но това е оправдание, а не решение на проблема, каза архитектът. Така се ражда идеята за пилотната програма. Различното е, че в нея ще се включат много външни експерти - архитекти, реставратори, инженери, археолози, историци, изкуствоведи, геодезисти, които подкрепят усилията на НИНКН в опазването на българското недвижимо културно наследство.
Изборът на първите шест населени места в програмата
Първите шест населени места са избрани заради културно-историческата им стойност, високата концентрация на идентифицирани и потенциални недвижими културни ценности и данните за много обекти в риск или в аварийно състояние. Важна причина е, и че в тези населени места има експерти, които искат да участват в програмите на института. Петров отбеляза, че експерти в България не са малко, но са концентрирани в някои от районите на страната, а на други места липсват. Преди две години в Пловдив завърши осмият специализиран курс за архитекти съвместно с школата “Шайо” и там има доста обучени специалисти по опазването на недвижимото културно наследство. Има и експерти с дългогодишен опит, а част от тях са работили в миналото в НИНКН. Това ми даде основание да определя 16 души от този регион и да започнем работа оттам, каза арх. Петров за избора на Пловдив, с. Свежен и гр. Баните, като част от първия пилотен проект.
Село Свежен влиза в програмата след многобройни тревожни сигнали, че около една трета от паметниците на културата вече ги няма. Същата информация е постъпила и за Баните с неговите санаториуми от началото на ХХ в. Това са знакови здания с паркове, градини, цели комплекси и трябва да положим усилия да запазим атмосферата и чара на това място, да бъдат използвани отново пълноценно, посочи арх. Петров.
Село Скорците също влиза в пилотната програма покрай школата “Шайо”. Там е правено ателие на курса и затова има частично подготвени хора, които могат да участват в проучванията и обходите. Село Старо Стефаново пък е знаково селище със 100 декларирани стари къщи, но имаме сигнали, че по тях се правят проблемни намеси, добави арх. Петров.
Несебър влиза в програмата по спешност. Старият град отдавна трябваше да има План за опазване и управление, тъй като е част от световното културно наследство и това е изискване на ЮНЕСКО. България обаче е много закъсняла и има риск Несебър да бъде изваден от списъка на световните паметници на културата. Включването му в териториалната програма ще подпомогне подготвянето на плана, обясни арх. Петров.
Културното наследство на Пловдив - сблъсък на строителни интереси и активна гражданска позиция
Пловдив има и огромно хилядолетно наследство, и голяма, граждански ангажирана колегия в защита на културните ценности. Унищожаването на няколко от знаковите тютюневи складове през последните два месеца е трагедия и престъпление срещу града, каза директорът на НИНКН. Има и хора, които не разбират защо са важни тютюневите складове, и в желанието си да ги разрушат, използват смешни аргументи като този, че тютюнопушенето е вредно за здравето и следователно складовете трябва да бъдат премахнати, допълни той. Архитектът припомни, че плановете за превръщането на тютюневия град в ново културно пространство в Пловдив е една от причините за избора му за Европейска столица на културата през 2019 г. Вместо това обаче няколко инвеститори са започнали варварското заличаване на складовете, за да строят върху апетитните парцели.
Обществото не би могло да цени и осмисля националното ни богатство, ако държавата допуска и сама, чрез бездействие, да участва в разрушаването му, коментира директорът на НИНКН. За съжаление, тенденцията е още от началото на миналия век. Архитектът разказа, че наскоро около Нимфеума (храм на нимфите и Афродита) край село Каснаково е разкрит огромен комплекс от сгради - вили и храмове. В античността там е имало голямо селище. Когато обаче в първите десетилетия на ХХ в. започнало строителството на пътя Хасково - Пловдив, местните жители били задължени да осигурят камъни. Взели ги от храма и разрушили прекрасна археология. Това е все едно да разкъртиш античната Атина в Гърция или Ефес в Турция. По онова време хората не са имали съзнанието, че унищожават ценност с огромен туристически, икономически и социален потенциал. Днес можем само да предполагаме как е изглеждал комплексът, който би бил притегателно място в България и поминък за същото това село. Ето това е цената, която плащаме за незнанието и невежество, каза арх. Петров.
По същия начин днес постъпват онези, които рушат и не разбират, че те, а и техните наследници след 100 г. биха имали огромна икономическа и културна полза от запазването на старините. Хората, които разбират това, не могат да надвикат, нито да определят решенията било на Общинския съвет, било на някакво друго ниво в града, каза арх. Петров по повод казуса с тютюневите складове в Пловдив.
Според директора на НИНКН програмите за описване на културното наследство ще помагат на хората сами да открият колко важно и ценно е то за тях лично. При тези проучвания често се откриват неподозирани или забравени интересни факти. Те дават нова стойност на обектите и позволяват на хората да оценят по различен начин мястото, на което живеят, отбеляза Петров и допълни, че разказът за недвижимото културно наследство е увлекателен и в неговото дописване трябва да бъде привлечено цялото общество.