Пекин не се кани да промени политиката си спрямо Русия, отбелязва пред в. "Росийская газета" проф. Алексей Маслов, директор на Института за страните от Азия и Африка, във връзка с очакванията си от започналия вчера 20-и конгрес на Комунистическата партия на Китай.
За Русия е важно днешната и основна политика на Китай да остане неизменна, защото тя напълно устройва Москва. И ако съдим по доклада на председателя на КНР Си Цзинпин пред конгреса, Пекин не подготвя промени в политиката си спрямо Русия - както в икономическата, така и в общополитическата. Китай не направи и никакви резки изявления по повод Украйна, което също устройва Русия. 
Накрая, за нас е важно, че Си Цзинпин най-вероятно ще остане на власт. Той се доказа като надежден партньор. В Китай де факто няма фракционни борби и регионалните кланове се борят само за място, "по-близко до трона", заявява аналитикът пред московския официоз.
Експертът не смята, че след конгреса ще бъдат направени някакви твърди изявления, засягащи САЩ. Той предвижда "по-силни формулировки" на първия пленум на новия ЦК на партията през март.
Сега Пекин се стреми да демонстрира и на света, и на вътрешния пазар, че Китай не дава заден ход и не се поддава на диктата на САЩ. Това задоволява почти всички политически и икономически групировки в Китай. А и много страни от Централна и Югоизточна Азия, които може да намерят в Китай опора - един вид антитеза на американската политика. Това са най-вече Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Индонезия, Малайзия, отчасти - Мианма и Лаос, също и на практика всички страни от Шанхайската организация за сътрудничество, посочва Маслов.
Пекин не се отказва от своите геополитически и икономически стратегии. Например, от стратегията "една държава - две системи" за Хонконг и може би за Тайван. Остава в действие "Един пояс - един път". Също и концепцията за "единна съдба на човечеството" - нова геостратегия на Китай, макар и все още зле формулирана, но КНР очевидно ще се опира на нея, допълва той.
Властта в Китай все повече се персонифицира, както по времето на Мао Цзедун, но не и на следващите китайски лидери, констатира историкът. Според него в новия постоянен комитет на Политбюрото на ЦК на ККП и в самото Политбюро ще има далеч повече привърженици на твърдата линия на Си Цзинпин.
След форума със сигурност ще напусне поста си, след два мандата председателят на Държавния съвет Ли Къцян, отбелязва Маслов. Въпросът според него е кой ще го смени - поддръжник на твърдия антиамерикански курс или, обратното, човек, който ще се опита да изглади острите ъгли в отношенията със САЩ. Защото именно САЩ и ситуацията около Тайван са основният проблем днес за Китай, а не Украйна. 
Освен това е твърде вероятно с оглед почтената си възраст да се оттегли Ян Цзечъ, шеф на канцеларията на външнополитическата комисия в ЦК на ККП. Той навярно ще бъде заместен от днешния външен министър Ван И - представител на т. нар. дипломация на бойните вълци, подкрепящ твърдия курс спрямо САЩ. И ако правителството бъде оглавено от сегашния вицепремиер Лю Хъ, прагматик и много силен икономист, в китайското ръководство може да се появи много твърда антиамериканска група.
Вече над пет години държавните лидери заявяват, че ще продължат курса към укрепване на Народноосвободителната армия на Китай (НАОК). А фактът, че Си Цзинпин включи този тезис в доклада си пред конгреса, показва, че при нужда Китай е готов да воюва. НОАК вече има нов облик и нова структура - преустройството й е приключило. Затова подобни изявления са ключови и това засяга по-специално Тайван. Пекин може да използва армията си и технически е готов да го стори, ако се изостри обстановката около острова, смята руският китаист.
Междувременно властите обясняват на хората, че КНР все така води социално ориентирана политика - за да покажат на населението, че страната има постижения в борбата с бедността. Защото сериозен спад в икономиката има днес и в Китай. Китайският лидер подчертава, че Пекин задейства още по-широка програма за отваряне към външния свят. Съответно КНР ще продължи да получава чуждестранни технологии, при това още по-активно ще изнася свои собствени. На което всъщност ще бъде основан моделът за развитие на Китай. И това е отговор между другото и на критиките, че Пекин все повече се ориентира към вътрешния си живот, заключава Алексей Маслов.