В Художествената галерия в Казанлък започва пълна реорганизация на постоянната експозиция, а пространството, в което се съхранява фондът на институцията, ще стане видимо за публиката. Това съобщи в интервю за БТА изкуствоведът и директор на галерията д-р Пламен Петров. „Цялата постоянна експозиция вече е свалена, галерията е напълно опразнена, преградните стени между отделните зали са съборени и в момента тя е във вида, в който е била през 80-те години, когато е изградена“, посочи той. От утре отворена за публиката остава единствено изложбата „Територии на меланхолията“ с творби на Васил Бараков, както и филиалите на галерията – къща музей „Дечко Узунов“ и къща музей „Ненко Балкански“. 
„Постоянната експозиция предстои да стане абсолютно нова и съвременна“, подчерта д-р Пламен Петров. В момента екипът е в процес на изграждане на концепцията за нея и селекция на произведения. Част от творбите от досегашната постоянна експозиция ще останат част и от новата такава, но тя ще бъде изградена на нов принцип и с ново съдържание. „Не мога да говоря в конкретика, защото все още съгласуваме концепцията и разговаряме с изкуствоведи, които работят върху различни периоди на българското изкуство, консултираме се със специалисти и музейни експерти от чужди музейни институции“, обясни той. Д-р Петров посочи, че процедурата по изграждане на нова постоянна експозиция е доста сложна, регламентирана е в Закона за културното наследство и преминава през различни процедури. По думите му, ако всичко тече в нормални срокове, би трябвало към края на пролетта на 2023 година Художествената галерия да е с напълно нов вид, отговарящ на потребностите на съвременната публика. „Това ще е една съвременна експозиция, която ще е доста по-комуникативна и ще предлага индивидуален прочит на музейния разказ за различните посетители“, обясни той.
Д-р Пламен Петров допълни, че галерията е спечелила и проект към Министерството на културата (МК) за реставрация на всички творби, които ще бъдат в новата постоянна експозиция. По думите му общата визия и концепция на досегашната такава са създадени в началото на 90-те години и оттогава тя не е претърпяла никакви сериозни промени. 
„Възможно е да се заемат някои произведения от други институции, но ще се постараем бъдещата постоянна експозиция да е сглобена изцяло от фонда на нашата галерия“, коментира още д-р Петров. Той е категоричен, че ще бъдат показани творби, които публиката, а дори и специалисти, до момента не са виждали. Според него тази промяна е особено важна, тъй като това би могло да привлече и посетители, които вече познават колекцията на Художествена галерия – Казанлък. 
Д-р Петров каза още, че към края на т. г. трябва да стартира и изцяло новият сайт на галерията, в който в началото ще бъдат достъпни около хиляда творби, а до края на 2024 година ще бъде публикувана цялата колекция на културния институт. Той уточни, че Художествената галерия в Казанлък разполага с пет хиляди произведения, част от които на художници, отдавна влезли в историята на българското изкуство. Във фонда на галерията са масивите на Иван Милев и Ненко Балкански, творби на Дечко Узунов, Иван Пенков, Владимир Димитров - Майстора, Гошка Дацов и други. „Имаме и изключително ценна графична колекция, която рядко показваме, защото не разполагаме с условията за показване на графика“, обясни д-р Пламен Петров и добави, че следващата голяма цел на екипа е изграждане на графичен кабинет. 
През сайта ще бъдат достъпни и всички архиви, които съхранява галерията. „Имаме много ценни архивни документи, свързани с художественото наследство на Захари Желев, Иван Милев, Ненко Балкански, Иван Пенков, а благодарение на усилията на проф. Милена Георгиева, в момента съхраняваме и три много важни произведения на Гошка Дацов, които са ни преотстъпени за ползване в рамките на следващите четири години“, каза още д-р Петров.
„Още когато ме назначиха като директор, аз настоявах на две много важни за мен думи – едната е „прозрачност“, а другата е „съвремие“. Смея да твърдя, че съвремието бавно започва да пристъпва в залите на галерията и през изложбите, и през образователните инициативи, които се опитваме да прокараме като програма. Относно „прозрачността“ - хората вече имат възможност да разберат как се работи в нашата музейна институция и по какъв начин се избират изложбите, които представяме от новия правилник за устройството и дейността на галерията“, обясни д-р Петров. 
През изминалата седмица екипът е започнал работа и по реконструкция на депото, която също е свързана с концепцията на директора за прозрачност. „Когато дойдох в галерията онова, което ми направи най-силно впечатление е, че пространството, в което се съхранява колекцията, може без големи размествания да бъде направено „прозрачно“, да бъде визуално достъпно за публиката“, посочи д-р Пламен Петров. По думите му много малко музеи имат такава архитектурна даденост. Част от средствата за реконструкцията на депото на Художествената галерия в Казанлък са предоставени по проект към Национален фонд култура, а останалите – от местен бизнесмен. „В момента цялата колекция е извадена от депото, то е разчистено и предстои пълен ремонт на пространството – боядисване, изграждане на нови клетки, в които да се съхраняват произведенията, подмяна на осветителната система и въобще осъвременяване, след което колекцията ще бъде върната там“, обясни той. Пред това пространство ще бъде изградена голяма стъклена стена и то ще стане абсолютно видимо за публиката, а непосредствено пред нея ще се намира и новия посетителски център на галерията с каса, книжарница и сувенирен магазин, посочи още д-р Петров и допълни, че в момента галерията подготвя и нови сувенири, отново по проект към МК. 
Предстои изграждане на новата постоянна експозиция и на къща-музей „Дечко Узунов“, която би трябвало да се открие през февруари идната година, посочи още д-р Пламен Петров. „След откриването на новата експозиция в централната сграда на галерията, ще пристъпим към изграждане на такава и в къща-музей „Ненко Балкански“, с което ще можем да кажем, че онова, което галерията управлява като пространства, е приведено в съвременен вид, адекватен на потребностите на публиката“, коментира той. 
Друг важен проект, по който екипът на галерията работи, е отваряне на още едно музейно пространство, което ще бъде „домът“ на Иван-Милевата „Ахинора“ – една от емблематичните за културния институт и за българското изкуство творби. „В този музей ще направим всичко възможно да създадем условия, които да позволят в бъдеще да показваме и творби от чужди галерии“, каза още д-р Пламен Петров. 
Той посочи, че за последната една година Художествената галерия в Казанлък, която е на общинска издръжка, е спечелила проекти на стойност близо 200 000 лева, което позволява институтът да работи по начина, по който би трябвало. „Много съм щастлив, че в този малък, но мотивиран екип действително успяваме да се справим въпреки доста тежката ситуация, в която се намираме“,  допълни д-р Петров.