Фотографът Стефан Каменов популяризира сред деца и младежи в Ямболско един от първите фотографски процеси – цианотипия. Начинанието си осъществява изцяло с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Със своята пътуваща работилница „Синята градина“ майсторът на фотообектива се е заел да посещава предимно селата в региона. Двадесет са планираните спирки на фото фабриката, а маршрутът ѝ вече е извървян наполовина. И докато „Синята градина“ печели все повече фенове, нейният създател се опитва да провокира децата. Старае се да разчупва стереотипи в мисленето и да „осветлява“ ежедневието в забравените места, разказа Стефан Каменов в интервю за БТА. 

Слънчеви принтове или син отпечатък
Одобреното финансиране за малко над 12 800 лева първоначално се забавя с няколко месеца. Както понякога обаче дефектът се оказва ефект. Вместо през лятото, когато са планирани, работилниците започват през учебно време. Така достигат до повече ученици, тъй като обикновено в селските училища учат деца от няколко околни населени места, обяснява фотографът.
„Може да прозвучи като клише, но искам да покажем на децата, че всеки е еднакво важен, че няма невъзможни неща. Всичко е достъпно за всеки, без значение къде се намира и къде е роден. Останалото винаги е въпрос на избор“, казва още той.
Слънчеви принтове или син печат – така още е позната цианотипията. Фотографският процес е разработен през 1842 г. от английския учен, астроном, химик и експериментален фотограф Джон Хершел. Използва се бледожълта емулсия от равни количества железен амониев цитрат и калиев ферицианид. Нанася се върху водоустойчива акаварелна хартия. При излагането ѝ на слънчева светлина изображенията се оцветяват в наситено синьо. В „Синята градина“ децата творят сини изображения, използвайки различни естествени материали – пера, цветя, листа, части от растения и др. 
„Най-хубавото на цианотипията е, че при всички положения получаваш, да го наречем художествен продукт. Разбира се, едни имат по-висока художествена стойност от други. Винаги обаче се получава изображение и това много впечатлява децата. Най-хубавото, че каквото и да направиш, винаги получаваш картинка. Отпечатъците никога не могат да се повторят, защото емулсията се нанася на ръка. Затова го наричат и магията на цианотипията. Децата много се забавляват“, споделя с усмивка Стефан Каменов.

Синята градина – място отвъд стереотипа
„Синята градина“ е място не само за творчество. Тя е място за социализация и различно преживяване. Децата общуват помежду си, разменят идеи, стават съпричастни един към друг. Макар и в малките населени места децата да не са толкова „превзети“ от дигиталните устройства, защото често родителите им не разполагат с добри финансови възможности, допълва Стефан Каменов.
„Големият смисъл е да ги откъснем от рутината и най-вече да внесем нещо ново при тях. Има един пример, който обичам да давам, с дъщеря ми като малка. На една от пързалките минава все от ляво и се спуска, от ляво и се спуска… Когато ѝ предложих да мине отдясно, толкова се разколеба, че качването ѝ отне време, а при спускането падна. Според мен по подобен начин се разчупва рутината у децата, отварят се зони в полукълбото, които не знаем, че са там“, казва още той.
По думите му основната цел е да популяризира и самите села, животът и хората там. Да ги „осветли“, за да не бъдат просто места на картата.
„България е малка, не е толкова голяма. Едно село на 20-30 минути път от Ямбол не бива да е толкова ощетено. Съжалявам, че го казвам, но е така. Обидно е за хората там да не се случва нищо. Ако хората не се чудят как да свържат двата края, тогава може би ще имат и повече възможности за култура. Ако манталитетът на всички ни е малко по-различен, ако живеем с мисълта, че животът ни ще свърши след малко, мисля че ще живеем по-пълноценно“, заключва Стефан Каменов.
Според него цианотипията би могла да се прилага успешно и като арт терапия за хора с увреждания. „Синята градина“ вече се е радвала на успех сред потребителите на Дневния център „Свети Франциск“ в село Веселиново.
Стефан Каменов е от Враца, но от десет години живее и работи в Ямбол. Занимава се с документална, портретна и художествена фотография. Носител е на отличия от престижни национални и международни фотографски конкурси. Сред тях са сребърна значка от международния конкурс за фотожурналистика WPE – International Photographers Awards, сребърен медал за „Репортажна фотография“ от XXII Национален годишен преглед на фотографското изкуство в България – Фото Академика и др.