Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

В началото на 60-те години на ХХ век започва една дълга криминална кариера на човек със смешен прякор, но страшни престъпления. Това е Петър Гугутката /името, както и всички останали в материала са променени, но прякорът е автентичен - б.р./, който 20 години разиграва милицията. През това време натрупва в досието си цял куп грабежи и взломни кражби от магазини и къщи, като успява да запише в черния си актив и едно много рядко срещано за него време престъпление - отвличане. Затворът става като негов втори дом, а след всяко излизане започва отново стария занаят, защото нито е свикнал да работи, нито иска да го прави, нито пък някой смее да го вземе на работа.
Гугутката е особено активен през лятото на 1970 година. В началото на юни
замисля серия удари по смесени магазини
в близки до Русе села, но му трябва шофьор, който да му помага и при придвижването, и при извозването на плячката. Тогава вербува 18-годишния Ачо, който вече е известен в „Родина“ с прякора Сома. Момчето още не е криминално проявено, но има книжка и може да кара мотор и автомобил.
Първият удар на двойката е кражба на масовия тогава мотоциклет от бившата ГДР „МZ“ - бърза и надеждна машина, с която опитен водач лесно може да се измъкне от преследване.
Престъпните ортаци яхват машината и започват набезите. Кражбите минават по един и същ сценарий - закоравелият крадец Гугутката разбива вратата или прозореца на набелязания магазин и започва тараш, а Сома чака в тъмното. Така само за 10 дни в милицията постъпват 5 сигнала за кражби в смесени магазини в Беленско, Разградско, от които са взети пари, дрехи, електрически уреди и хранителни продукти.
Криминалистите са доста учудени от зачестилите обири и започват да мислят как да им противодействат. Стига се до решението да се направи нещо подобно на сегашните сигнално-охранителни техники, но в доста опростен вариант. В магазините са поставени скрити кабели, които при докосване задействат инсталиран в близка къща звънец.
Дядото на СОТ-а
обаче действа само ако някой от живеещите наоколо се съгласи да сигнализира в милицията и при възможност да предприеме мерки за задържането на крадеца до идването на патрулката, обяснява криминалист, който е в дъното за разкриване действията на престъпното дуо.
Макар че на фона на днешната технологична революция системата изглежда като праисторическа вкаменелост, за времето си е била много ефективен способ, помогнал почти веднага за задържането на крадец в магазин в Две могили. За съжаление не това е човекът, когото търсят. Арестуваният се оказва солист, който няма нищо общо с останалите обири. В случая обаче по-важно е, че звънците работят и това окуражава милицията масово да ги въведе като защита на магазини и други обществени обекти.
Докато върви оборудването със сигналната техника
са обрани още пет необезопасени магазина в Поповско и Тутраканско. Всичко започва да прилича на една  непрекъсната изнервяща игра на котка и мишка.
Една вечер в края на юни в милицията в Тутракан се получава сигнал за прострелян със сачми крадец в смесен магазин в близко село. Оперативна група от Русе веднага се изстрелва към селото и залавя добре известния апаш Гугутката.
Този обект не беше оборудван със СОТ, но в съседна къща живееше ловец, който чул, че някой троши стъкло от прозореца, веднага заредил пушката си с патрони със сачми за птици и тихичко се промъкнал до магазина, разказва бившият служител на МВР.
Сома вижда дебнещия ловец и тръгва да се отдалечава тихо с емзето без да го пали. Така излиза извън полезрението на ловеца, който се приближава до прозореца и вижда гърба на мъж с чекмедже в ръцете. Следва изстрел в задните части на крадеца и той пада на земята в шок. В това време идват други мъже от къщите наоколо и милиционери от Тутракан, които арестуват крадеца и го откарват в тутраканската болница.
Там се установява, че Гугутката е
посрещнал с една от най-интимните части на тялото си цели 20 сачми
Дежурният хирург обаче вади само половината, защото има опасност да засегне нерв. Затова са извадени само тези, които са забити по повърхността на кожата. Останалите са оставени да се движат в тялото, като практиката в такива случаи е ако стигнат до важен орган, да се прави операция. Така с десет сачми в седалището рецидивистът отново е вкаран в затвора.
Още по време на лечението Гугутката признава всички кражби и казва, че има съучастник, който е избягал с „MZ“. Веднага е подаден сигнал до поделенията на МВР за беглец с мотор. На Дунав мост милиционер вижда, че от Сръбчето до Военното поделение се носи мотор и му вдига палката. Сома намалява скоростта, но щом доближава до униформения, дава рязко газ и отпрашва в посока бул.“България“. Старшината тръгва след него с колата, но в района на ТЕЦ-Изток го изгубва от поглед. После се разбира, че младежът слиза с мотора по всичките 170 стъпала до бул.“Тутракан“. Така беглецът се отскубва от патрулката и се прибира в
квартирата си в кв.“Родина“, която е превърната в склад на крадените вещи
Моторът пък е изоставен в центъра.
В крайна сметка криминалисти и униформени отиват в квартирата на Сома и намират хранителни продукти, 20 костюма, електроуреди и други крадени от магазините вещи. За съучастничество той е вкаран в затвора за три години.
След излизането си на свобода момчето се поправи и започна нов живот на чисто. Гугутката обаче продължи с престъпленията, уточнява пенсионираният криминалист.
Сред тях е едно отвличане.
След поредното си излизане от затвора рецидивистът си намира приятелка и заживява с нея. Отсъства от дома и се връща я с пари, я с разни вещи или храна, но казва на изгората, че върши различни услуги на хората и често му плащат в натура. В началото жената не се усъмнява в думите на новия си любим, но скоро разбира истината и заплашва, че ще го издаде.
Тогава
Гугутката я отвлича в пещера по крайбрежието на Дунав в посока Пиргово
и я подлага на жестоки мъчения, за да й затвори устата.
В крайна сметка в милицията постъпва сигнал за отвличането и се организира група за спасяването й. При вида на милиционерите инквизиторът започва да бяга и през нивите на Долапите и Средна кула стига до Русенски Лом. Милиционерите го обграждат и си мислят, че той няма да се хвърли в реката, защото е много пълноводна, но виделият 2 и 200 през дългия си подземен път бандит скача във водата и излиза на другия бряг. След това в продължение на два дни се крие на тавана на една вила, където е заловен и отново вкаран в затвора.
Дългата престъпна поредица на Гугутката
секва съвсем неочаквано
След поредното си излизане от затвора в средата на 80-те години той изненадващо рухва на улицата и умира на място. Инцидентът става, докато бяга към спирката, за да се качи на автобус. Аутопсията показва, че една от сачмите, получени в Тутраканско, е влязла в сърдечната област и е предизвикала инфаркт.
Неутрализирането на двамата крадци стана възможно благодарение на неуморната работа на криминалисти и служители на милицията в града и региона и на будни селяни и доброволни отрядници, които с готовност се включваха в нощното наблюдение на магазините в селата, казва днес криминалистът.
Методът с елементарния СОТ е одобрен от поделенията на МВР във всички околни до Русе градове като Силистра, Разград, Попово, Тутракан и други и започва да се използва масово за залавяне на крадци.
Ние пък взехме от Разград прийом за противодействие срещу кражбите на гуми от коли
които през 1975 станаха хит в престъпленията, казва пенсионираният полковник. Хитростта в него е, че гумите се маркират от външната страна с клеймо в тогавашния завод „Георги Димитров“, което пуска светещо вещество и крадецът по никакъв начин не може да го премахне от ръцете си поне една седмица. Така осведомителите на милицията, които тогава са навсякъде, посочват крадците и те бързо влизат зад решетките. По същия метод са маркирани и стотинки, които магазинери оставят в чекмеджетата с парите. Щом крадците ги докоснат, по пръстите им остават следи, които после много лесно ги издават. За борба с апашите са използвани и килимчета, напръскани със специална миризма. Те се поставят пред магазините и когато крадецът стъпи на тях, по подметките му остават следи, които като ярки фарове водят служебните кучета.
Днес повечето от тези способи за борба с престъпността изглеждат комично, но тогава са много ефективни средства за борба с държания изкъсо криминален контингент.