На днешния Петковден, с благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх български Неофит, бе отслужена архиерейска Света литургия във Владайския манастир "Св. Петка", съобщиха от Софийската митрополия.
Тържествената манастирска служба възглави Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на патриарха, с когото съслужиха архимандрит Евтимий - духовен надзорник на Софийската епархия, иконом Антоний Алексиев - предстоятел на столичния храм "Св. Димитър", свещеник Илия Христов - ефимерий на манастира, свещеник Иван Иванов от столичния храм "Св. Климент Охридски", йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп. Празничните църковни песнопения бяха изпълнени под ръководството на Ангел Младенов, секретар на Софийската света митрополия.
Молитвено участие в богослужбата взе д-р Желко Йович, посланик на Република Сърбия у нас.
В края на службата епископ Поликарп отличи с офикията "протойерей" ефимерия на манастира - отец Илия Христов, който вече 22 години служи като духовник на Българската православна църква. Давайки му набедреника (отличителния знак за протойерейско звание), владиката му пожела и занапред да служи все така ревностно и всеодайно на Бога, и на повереното му паство.
По традиция в края на литургията бе отслужен и празничен водосвет. Епископ Поликарп се обърна към вярващите с празнично слово за една от най-почитаните по нашите земи светици. Той подробно припомни чудното житие на Св. Петка-Параскева и завършека на земното й житие, като подчерта колко бърза молитвена ходатайница е тя за искрено вярващите християни.
"През столетията народът има памет за местата, където са пребивавали мощите на Св. Петка и в нейна чест са изградени манастири, църкви и параклиси. Тази почит се предава от род в род и навсякъде светицата проявява своето застъпничество към всички, които я потърсят с молитва. Св. Петка не е оставила никой в неговата неволя, особено в трудните години на изпитание, когато османците завладяват почти цяла Европа... Св. Петка е наричана Българска, Сръбска, Епиватска и т.н., всеки я нарича своя, защото тя е благословила народите, през които е преминала със светите си мощи, но е важно, че тя всички обединява в един Христов, православен народ. Тя е мостът, който ни свързва и днес. В този тържествен ден отново й се молим да ни избавя от всякакви беди, да ни пази в единомислие и разбирателство, и да ни насърчава към онова, за което и Сам Спасителят се молеше в Гетсиманската градина: "Отче, опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние". Св. Петка е светицата на нашето балканско единство и да бъдем благодарни на Бога, че я имаме за покров, обединител и защитител", каза епископ Поликарп.
Владиката поздрави с манастирския празник игуменката на Светата обител монахиня Анисия, сестрите, духовниците и певците, като изрази радостта си от поканата и съвместното богослужение, и преподаде първосветителското благословение на Негово Светейшество Софийския митрополит и български патриарх Неофит.
Светата Владайска обител има две църкви, посветени на двете светици - "Св. преп. Параскева-Петка" и "Св. вмчца Неделя".
По предание манастирът е възникнал в 10-и век. Основният храм е въздигнат над руините на древноримска базилика от 5-и век, а по археологически сведения тя е била с размери 17 на 34 метра. Предполага се, че криптата й е служила за мартириум и вероятно там са били положени мощи на някои от сердикийските мъченици. През 1328 г. манастирът е бил сринат до основи от кръстоносците и всички монаси са били избити. Преди смъртта си те са заровили едно Св. Евангелие и две икони на Св. Петка и Св. Неделя, тъй като манастирът е бил двупрестолен и като знак отгоре са издигнали каменен кръст. Той и до днес стои и се вижда на изток от малкото параклисче на Св. Неделя. От тогава насам манастирът многократно е разрушаван и съграждан.
На път за Рилския манастир тук е отсядал последният български цар от Втората българска държава - Иван Шишман, и е дарявал обителта. След завладяването на София от османците, около 1382 г., манастирът е опустошен. На хълмчето, където е разположен храмът, монасите открай време нищо не сеят, защото там земята е напоена с кръвта на мъченици.
През османското робство под въздигнатия наново храм "Св. Петка" в древноримската крипта е имало подземна действаща църква, която и до днес съществува под формата на добре иззидана и запечатана костница под притвора на сегашния храм.
В настоящия си вид храмът е възстановен през 1902 г., върху основите на старата църква. Строителството на манастирския комплекс става на етапи и продължава и днес. То се подпомага от благочестиви дарители по времето на игумения Касиана, монахиня Татяна, игумения София, игумения Марина, игумения Херувима и игумения Анисия, която сега ръководи манастира.
През 2012 г. пернишкото земетресение поразява целия манастирски комплекс. Най-пострадала е църквата "Св. Петка", която буквално е разцепена на две и е пред рухване. Благодарение на бързите действия на кмета Васко Стоянов и настоятели от стария енорийския храм "Св. Йоан Богослов" са преиздадени документите на храма, като паметник на културата и са отпуснати средства за възстановяване от Комисията по бедствия и аварии. С благословението на Софийската митрополия започва укрепването на разрушената църква.