Кукерска група в Болград създава директорът на Фолклорен ансамбъл (ФА) „Тунджа“ Петър Димитров. Хореографът и главен художествен ръководител на ансамбъла от Ямболско вярва, че сред бесарабските българи традицията не само ще бъде възродена, а и съхранена. Болград съвсем не е избран случайно. Там живеят множество преселници от Ямболския край, известен със своите кукерски традиции. „Другите българи“ пазят жив спомена за народната ни обредност, обичаи и корени, разказа в интервю за БТА Петър Димитров.

Традициите – живата връзка с България
Реализацията на проекта по негова идея започва през ноември миналата година. Министерството на външните работи у нас отпуска 30 хиляди лева за целта. Въпреки започналата няколко месеца по-късно война в Украйна, хореографът не се отказва от намерението си да „посее“ кукерската традиция в Болград.
„Може и да звучи леко пресилено, но наистина там хората се раждат с мисълта за България, живеят с мисълта за България, и голяма част от тях умират, без да видят България. Гледат я само на картинка, но те са българи! Те са закърмени с фолклора, защото реално фолклорът държи непрекъсната връзката им с България. Ненапразно и кукерския проект го озаглавих „Традициите – живата връзка с България“, разказва Димитров.
Изработени са вече кукерските костюми, маски, хлопки, цървули, навои и герданета (б. а. – кожени колани и нагръдници с пришити мъниста и синци). През декември т. г. той планира да замине за Украйна, за да започне репетициите на новосформираната кукерска куда (б. а. – наименование на кукерската група в Ямболско). Много са желаещите да се включат в нея, но се налага селекция, поради ограничения брой кукерски костюми, обясни хореографът.
„Събрах хо̀ра не само от Болград, а и от околните села. Реално обаче проектът го реализираме с малко хора, защото това ни позволяват парите. Заложихме на куда от 20 човека, в която има 12 кукери и 8 персонажи. Целта ми е да запалим искрата, да обиколим селата, за да може впоследствие участниците да сформират още кукерски групи“.
Първият звън от кукерски хлопки се очаква да огласи Болград догодина през февруари. Според обредната традиция, по това време на годината играят кукерите в Ямболско, в дните след Сирни Заговезни. „Слава Богу, всичко успях да направя. Казвам успях, тъй като само аз съм човекът, който движи проекта. Абсолютно всички костюми и реквизити са готови“, допълва той.

(снимка: Величко Димитров, БТА, архив)
Ръка на начинанието за съхраняване на българските традиции подават от кметството в Болград и от Районния център за култура, отдих и туризъм. Силна подкрепа оказват и от тамошния самодеен фолклорен ансамбъл „Бесарабия“, който също е „рожба“ на Петър Димитров. Танцовият състав той създава с много усилия преди девет години. Ансамбълът успява да вземе и защити на два пъти държавното звание „народен“ в Украйна.
„Сами помежду си събират пари за костюми, за всичко. Там обаче, самата държава има нещо много красиво и практично, бих казал. Всеки самодеен колектив, който защити дадени критерии и завоюва звание, получава „ставка“, както те му казват, или субсидия. Званието се защитава на всеки три години и държавата отпуска пари за щатна бройка на ръководител и корепетитор“, пояснява маестрото.
С помощта на кметството в Болград ансамбълът прави няколко участия на фестивали и концерти в България. Предното им гостуване предстои на 29 октомври, в Националния дворец на културата в София, по повод Деня на бесарабските българи.
„Обезкървяването“ на фолклорните ансамбли у нас
Не толкова патриотична обаче е картината за съхраняване на традиционния български фолклор на родна почва, смята художественият ръководител на ФА „Тунджа“. Заедно с ансамбъла Петър Димитров е носител на „Кристална лира”, „Златна корона” и „Сребърно огърлие” и на най-високата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци – „Златно огърлие“ за изключителен принос в българската танцова култура.

(снимките от участия са предоставени от ФА "Тунджа")
„За съжаление, фолклорът е изместен от псевдофолклор, от плакатност, от фойерверки и визуални ефекти. Навремето, когато учех в Академията, моят проф. Кирил Дженев, светла му памет, винаги повтаряше: „Не издигайте плакати на сцената! Не правете митинги! На сцената правете само фолклор!“. Ние сме длъжни да пазим фолклора, ние не го създаваме. Ние го издирваме, съхраняваме и пресъздаваме на сцената“, казва маестро Димитров.
Той е директор на Ансамбъл „Тунджа“ от 2000 г.  По думите му петнайсетте професионални фолклорни ансамбъла в страната получават минимална подкрепа от държавата. 
„Честно казано успяваме само с ентусиазъм. С нищо повече! Ненапразно много пъти повтарях и ще продължа да повтарям – ние се обезкървяваме. Заплатите са минимални, а един артист на минимална заплата не мисли много за работата в ансамбъла, а как да си изхрани семейството. От състава 95 процента работят на по две – три места, а ансамбълът остава на заден план“, допълва той.

Млади попълнения в ансамбъла от години липсват. Основната причина са именно ниските заплати, казва директорът му.
„Ако са малко по-високи, ще има свежа кръв. Съжалявам, че употребявам такава дума, но реално е така – тялото на човек не може да съществува без кръвообращението. Същото е с ансамбъла“.
Според него, другата причина се корени в премахването на временните трудови договори за работещите в професионалните културни институти преди около 20 години с промените в Кодекса на труда.
„Всеки артист, независимо дали танцьор или актьор в драматичен театър, имаше стимул с временните договори. Даваше всичко от себе си, искаше да работи, защото идва момент, в който договорът свършва и си заминава, идва друг човек на негово място. Сега по Кодекса човек в нашия бранш се пенсионира след 25 години трудов стаж. Когато обаче си почнал на двадесет и няколко, стават 50 години. Тази възраст за певици и музиканти на сцената може, но за танцьори просто е убийствено много“, категоричен е хореографът.

В своята 68-годишна история ФА „Тунджа“ е носител на най-престижните национални награди и отличия от международни конкурси. Сред тях са почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики от Министерството на културата, „Златна книга“ от Съвета на европейската научна и културна общност, „Златен медал“ от Международния фолклорен танцов фестивал в Дижон, Франция, „Златна корона“ от 25-тия международен фолклорен фестивал в Реймс, Франция и др.

През тази година ФА „Тунджа“ навършва 50 г. професионална дейност. Нейното начало поставя маестро Стоян Гагов. Ансамбълът е създаден през 1954 г. от Атанас Паленков. В началото носи името Тракийски ансамбъл за народни песни и танци. Той е вторият създаден в страната фолклорен ансамбъл, след Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.