Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Словосъчетанието „лобно място“, което се употребява в съвременния български книжовен език, означава място на нечия насилствена смърт, място за изпълнение на смъртно наказание, ешафод. В следващите редове искам да посочим накратко произхода на този интересен откъм форма и смисъл израз.
Словосъчетанието лобно място е с евангелски произход. То е превод на арамейското съществително име „gulgaltā» (срв. евр. «гулголет»), което означава череп. Съществителното име Голгота (вж. грц. GOLGOTHA, Golgotha) е засвидетелствано на няколко места в Новия Завет – например в Мт 27: 33, в Мр 15: 22 и в Йн 19: 17. При това в гръцкия текст на Мт 27: 33 и на Мр 15: 22 съществителното име Голгота е преведено със словосъчетанието “craniu topos” (вж. лат. “Calvariae locus”), т. е. “лобно място, черепно място, място на черепа”. В Йн 19: 17 пък е употребено словосъчетанието “Cranou topon”, като след това е поставено арамейското съществително име Голгота. В Лк 23: 33 арамейското название Голгота не е употребено, а е използван неговият превод на гръцки език.
Гръцкото съществително име в род. пад. ед. ч. “craniu“ е преведено на нашия език с прилагателното име лобно, което е образувано от съществителното име «лоб» и наставката -ен. Това прилагателно име заедно със съществителното име място изгражда словосъчетанието лобно място, което е точен превод на грц. “craniu topos”.
Хълмът Голгота някога е бил извън градските стени на Иерусалим (вж. Евр 13: 12), а сега лежи в североизточната част на града. Около хълма е имало крайградски градини и могили. Там, където е бил разпънат Господ Иисус Христос, е имало градина, а в нея – нов гроб (Йн 19: 41).
Не е напълно ясно защо мястото за изпълнение на смъртните наказания се нарича Голгота. Името може би се намира във връзка с черепообразния вид на хълма. Възможно е това име да е свързано с обстоятелството, че около Голгота са били разхвърляни множество черепи и кости на екзекутирани хора. От друга страна, според едно древно иудейско предание под Голгота е погребан бащата на цялото човечество – Адам. Затова на някои икони, представящи разпятието на Спасителя, под изображението на Господния кръст се рисуват черепът на Адам и две кръстосани кости; на други икони пък е нарисуван само черепът на Адам. 
С израза лобно място е свързано словосъчетанието лобна скала (висока скала, от която са хвърляни осъдени на смърт), вж. например «Помниш ли острите бамбукови стъбла долу, където намерихме скелета на американеца? Те са точно под маймунския град, а там е лобната скала за пленниците. Мисля, че ако бяхме потърсили, щяхме да намерим долу купища от скелети.» (Артър Конан Дойл. Изгубеният свят. Преведе от английски Александър Шурбанов. С., ДИ «Отечество», 1978, с. 160)
Изразът лобно място се използва с описаното по-горе значение не само в нашия език, но и в някои други езици, например в руски (лобное место), украински (лобне мiсце) и новогръцки (craniu topos).
Заб. При написването на предложената бележка съм използвал отделни сведения от Хр. Попов. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга «Деяния апостолски». Трето поправено фототипно издание. С., Синодално издателство, 1991, с. 382, бел. № 1 под л.

Иво БРАТАНОВ