Европейската комисия представи вчера годишния доклад за напредъка на страните от Западните Балкани в прилагането на реформите и напредъка им към европейска интеграция. Слободан Зечевич от Института за европейски изследвания смята, че докладът  за Сърбия е балансиран и "не съдържа заплахи", но е възможно върху нея да се приложи допълнителен натиск във връзка с ескалацията на войната срещу Украйна.
Президентът на Центъра за външна политика и професор във Факултета по политически науки проф. д-р Драган Джуканович смята, че предвид реакциите от Брюксел и САЩ, в следващия период Сърбия ще трябва да помисли как да се позиционира, когато става въпрос за въвеждане на санкции срещу Русия.
Според доклада на ЕК приоритет е Сърбия да се приведе в съответствие с общата външна политика на ЕС, включително да въведе санкции срещу Русия.
Проф. д-р Драган Джуканович  заяви пред  сръбската национална телевизия РТС, че в доклада няма големи изненади и че фокусът  от дълго време е  върху отношенията на Сърбия с Руската федерация,  както и върху  ускоряването на диалога между Белград и Прищина.
Установено бе, че 45 процента от нашата външна политика е в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС,  а това не отговаря на статута на кандидат и страна, която интензивно води преговори за членство,  посочи Джуканович.
В доклада се посочва още, че Сърбия не се е съобразила с никакви ограничителни мерки, нито с повечето декларации на ЕС по отношение на войната в Украйна и се добавя, че Белград поддържа близки отношения с Русия.
Джуканович смята, че имайки предвид реакциите от Брюксел и САЩ относно въвеждането на санкции срещу Русия, е необходимо в следващия период да се помисли как Сърбия да се позиционира по този въпрос.
От това решение ще зависи не само контекстът на евроинтеграцията, но и цялостното външнополитическо позициониране на страната ни в много по-широк мащаб, отбелязва Джуканович. 
Що се отнася до диалога между Белград и Прищина, Джуканович казва, че  в доклада се повтаря формулировката, че е необходимо да се ускори диалогът и да се постигне компромисно решение, но реалността не е в подкрепа на подобни усилия на ЕС.
Тазгодишните проучвания показват, че цели 44 процента от гражданите са против европейската интеграция, докато 35 процента са "за", посочи Джуканович, подчертавайки, че ключовият принцип на външната политика на Сърбия е членството в ЕС.
Слободан Зечевич от Института за европейски изследвания заяви пред РТС, че и този път  негативните оценки в доклада за Сърбия  са  изведени на преден план, въпреки че се подчертава икономическият напредък на страната.
Според него напредък в Сърбия може да се види  по отношение на съдебната реформа, върховенството на закона и борбата с корупцията.
Това, което остава и което подозирах от началото на войната, е, че ЕС ще настоява да  го следваме във външната  му политика, отбелязва Зечевич. Той също така смята, че има възможност за постепенно коригиране на външната политика на Сърбия спрямо ЕС с постепенното въвеждане на някои пакети от санкции срещу Русия.
Зависи от нашата политическа оценка и решението на сръбското ръководство. Мисля, че можем да го направим. Можехме веднага да въведем един или два пакета от санкции, когато приехме резолюцията на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна,  посочва Зечевич.
Той оценява, че докладът е балансиран и не е заплашителен за Сърбия, че за Сърбия се говори реалистично.  Но тъй като ситуацията в Украйна става все по-тежка, възможно е върху Сърбия да се окаже нов натиск,  смята Зечевич.
Американският посланик в Белград Кристофър Хил заяви днес, че гледа на доклада на Европейската комисия  за Сърбия като  на "чаша, пълна наполовина", тъй като Белград е  постигнал напредък в много области,  но съществува загриженост за частта, свързана с Русия, съобщи агенция Бета.  Хил изтъкна, че САЩ се опитват още по-тясно да сътрудничат със Сърбия, особено в областта на сигурността. Американският посланик оцени също, че Русия  има "голямо и негативно влияние върху енергийната ситуация в Сърбия".  Хил каза, че САЩ абсолютно подкрепят санкциите срещу Русия и би било добре  Сърбия да се присъедини към групата страни, които споделят това становище.