Създаваните от жените микро и малки предприятия имат огромен потенциал да допринесат за развитието на устойчива икономика и за разкриването на качествени работни места. За целта обаче държавите и съответните власти трябва да установят определени условия, за да могат те да се развиват. Това каза д-р Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет, посланик на МСП за България по време на откриването на заключително събитие в рамките на проект "DIGI Women – инструменти за цифрово предприемачество и подкрепа за жени предприемачи", което се проведе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) днес. Проектът е съфинансиран по програма "Еразъм+" на ЕС.
Доц. д-р Костадин Коларов, директор на Институт по предприемачество на УНСС, сподели, че когато са създали проекта преди година и половина, той е трябвало да приключи през април, но войната в Украйна е осуетила първоначалния им план.
"Не е случайна ролята, която играе нашият университет, защото сме едно от водещите висши учебни заведения в областта на предприемачеството", заяви ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
Той допълни, че от ръководството искат да помогнат на своите студенти в тяхната дейност като стартиращи компании или стартъпи и да им предадат познания, свързани с изследователски проекти. "Май месец открихме офис с името "Стартъп хъб" – за студенти, които още на студентската скамейка могат да получат финансиране от различни фондове, с които също сме сключили договори. Скоро ще започне менторска програма", обясни той.
"Женското предприемачество е изключително важен фактор за постигане на равнопоставеност на половете", каза д-р Ангелова. По думите ѝ жените предприемачи са били сред най-сериозно засегнатите от пандемията, поради това че са в основата на грижата за семейството и за общността.
"В допълнение към това, те се сблъскват с ограничения, произтичащи от малкия размер на предприятията, които развиват и ръководят", уточни тя. 
Според нея допълнителните разходи могат да се превърнат в допълнителни ползи, ако бъдат правилно управлявани. А за да се случи това, трябва да се разгърне пълният дигитален потенциал.
Д-р Ангелова цитира данни, според които Европа чувствително изостава по отношение на развитието на женското предприемачество – ако по света средният процент на жените предприемачи е 11, в Европа той е около 5,7. Едно от възможните обяснения е, че в Европа жените имат достъп до сигурни работни места, затова са по-малко активни.
В света жените предприемачи са склонни да започват по-големи проекти, докато основната част в Европа работят в микро и малки предприятия, като наемат между един и пет служители. С увеличаването на възрастта се увеличава и склонността им да управляват по-големи колективи самостоятелно, допълни още д-р Ангелова.
Според споделените от нея изследвания, в Европа жените имат по-слаб предприемачески дух, отколкото в останалата част на света, въпреки че разполагат с необходимите знания и умения за започване на бизнес. Спира ги страхът от неуспех.
"За да се насърчи предприемачеството на жените, тези неща трябва да бъдат подобрени и най-лесният начин за това е чрез благоприятна регулаторна рамка и насърчаване на дигиталните умения", смята д-р Ангелова.
Тя съобщи и една положителна тенденция – що се отнася до дигитални умения, България се нарежда сред първите шест страни, където жените имат по-добри умения в интернет средата от мъжете.
В заключителното събитие взеха участие жени предприемачи, дигитални експерти, представители на правителствени институции, сдружения и съюзи от неправителствения сектор, чиито дейности са насочени към подкрепа на женското предприемачество, включително и развитието на дигиталните умения у жените предприемачи. В онлайн формат участие взеха партньорите по проекта, които споделиха опита в създаването на учебната програма и спецификите на нейното приложение в техните страни.
В рамките на събитието беше представено и първото издание "Алманах на Дамския Бизнес" на Мрежа за Женско Предприемачество "Бизнес на Високи Токчета", която е асоцииран партньор на проекта.
Оригиналният иновативен учебен план и докладът с препоръки за неговото приложение в практиката са двата интелектуални продукта, създадени в рамките на проекта с обединените усилия на организации с допълващи се компетенции от седем страни – Австрия, България, Гърция, Италия, Латвия, Украйна и Хърватия. Координатор на проекта е УНСС.