Днес се навършват 50 години от катастрофата в Андите, когато военен самолет със студентски отбор по ръгби от Монтевидео, Уругвай, заедно с техни треньори и привърженици към Сантяго, Чили, изчезва от радарите, предаде Франс прес.
Първата нощ беше "най-ужасната", казва за нощта след катастрофата на 13 октомври 1972 г. един от шестнадесетте оцелели - Рой Харли, припомняйки си страха, студа и стенанията на ранените. 
Минават 72 дни преди да стане ясно, че пилотът на самолета, изненадан от мъгла и въздушни ями, е катастрофирал на снежен планински хребет на 3500 м височина.
От 45 пасажера на борда, повечето под 20 годишна възраст, десет са починали при катастрофата. За останалите предстои оцеляване през следващите дни. Трагичната история е пресъздадена във филма "Живи" от 1993 г.
"Тази нощ преживях ада", спомня си пред АФП Рой Харли, днес пенсиониран седемдесетгодишен инженер. "В краката ми лежеше момче, част от лицето му липсваше, той се давеше в собствената си кръв. Нямах куража да му хвана ръката, да го успокоя. Беше ме страх. Много ме беше страх", разказва Харли. До изгрев слънце, още четири души губят живота си.
"Толкова ни беше студено, беше много тежко", добавя Карлос Паес, играч от отбора. 69-годишният мъж уверява, че многократно си е мислел, че сетният му миг е дошъл.
Още по-трудно за осмисляне от оцелелите е да чуят по радиото на десетия ден от катастрофата, че издирването е прекратено. "Едно от най-болезнените неща беше да осъзнаем, че животът продължава без нас", спомня си Паес, който впоследствие обикаля света като мотивационен лектор.
Краят на издирването кара оцелелите да осъзнаят, че могат да разчитат единствено на себе си. И да имат търпение. 
Преди двама от тях да намерят сили да вървят десет дни в студ и сняг, за да намерят помощ, бедстващите първо трябва да оцелеят, като накрая прибягват до това да ядат замръзналата плът на мъртвите си приятели. Мнозинството от нас гласуваха с "да", разказва Рой Харли, който обяснява, че преди тази крайност са опитали да се хранят с какво ли не - гумени подметки на обувки, цигари и паста за зъби.
"Щяхме да умрем. Когато сте пред избор дали да умрете или да използвате последното, което е останало... направихме, каквото трябваше, за да оцелеем", обяснява Харли.
Това не е краят на страданието за оцелелите. Следващият драматичен епизод е когато лавина помита самолетния корпус, който използват за подслон, докато спят. Осем души загиват. От 32-мата преживели катастрофата остават 19 души. Още трима умират през следващите дни.
"Имахме чувството, че с тази лавина Господ ни обръща гръб", разказва Карлос Паес, който заедно с останалите, демонстрира невероятен инстинкт за оцеляване и използва останки от самолета за направата на шапки, ръкавици, снегоходки, юргани и дори слънчеви очила срещу заслепяващите снегове. 
Накрая помощта идва, благодарение на двама от оцелелите, Роберто Канеса и Фернандо Парадо, които тръгват да търсят спасение, водени единствено от инстинкта си. На края на силите си, те стигат до река и попадат на ездач, който сигнализира за оцелелите. 
Когато се качва на самолета за Чили, Рой Харли тежи 84 кг. При спасяването му - 37. По информация на частния музей с архиви от катастрофата, създаден в помет на 29-те жертви и 16-те оцелели от "Чудото в Андите", преживелите трагедията губят средно по 29 кг.
"Това е невероятна история, която постави пред изпитание обикновени хора. Накрая животът винаги триумфира", заключава Карлос Паес.