Разказът на основно ангажираните показва централна роля на политическата власт, както в началната, така и в следващите фази на пандемията. Това е наглед парадоксално, защото всички ние останахме с впечатление, че е повишена ролята на експертното за сметка на политическото. Това посочи социологът д-р Първан Симеонов по време на международна научна конференция на тема: "Кризата с COVID-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели".
Симеонов посочи, че изводът е на база проведени качествени изследвания с фокус групи и дълбочинни интервюта с всички дейци по темата с пандемията.
Това е и основното напрежение в ситуацията в България – почти личната роля на политическата власт, маниерът на упражняване на властта в България в началната фаза на периода на пандемия, е личен, констатира социологът.
Той открои и ролята на политическата криза към средата на 2020 г.
За първи път в историята политиката се намесва в един чисто медицински проблем, казва един от интервюираните, посочи Симеонов и подчерта, че това е възгледът в експертните среди, че е имало политическа намеса и тя е била определяща. Реално имаме политизация по две направления. Първо това, което се случи в България с пандемията, попада при един твърде личен стил на управление и второ - попада в контекста на политическа криза, уточни социологът. Той цитира друг интервюиран в рамките на проведеното изследване с фокус групи и дълбочинни интервюта, който говорел за "ефект на махалото". По думите на интервюирания сред критично настроените към управлението на Борисов, се е появил страхът, че пандемията и присъщите за нейната начална фаза ефекти на мобилизация, може да подпомогнат по-дългото оставане на ГЕРБ на власт. ГЕРБ пък на свой ред са се боели от служебното правителство на Радев, с което пък се обяснявало и нежеланието на ГЕРБ да се възползват от тази мобилизация и да предизвикат прелегитимиращи избори, посочи Първан Симеонов. 
Той допълни, че тогава опозиционните среди са използвали ограничителните мерки като метафора за политическа диктатура. Първан Симеонов констатира още, че политическото е взело превес над експертното, а последното се явило  като негова функция в хода на пандемията. Това е парадокс, защото изглеждаше точно обратното. Интервюираните разглеждат политиката като пречка за справяне с вируса, като възползване и дори насърчаване на темата, за да се  упражнява власт, посочи Симеонов.
По отношение на масовата комуникация по време на пандемията, Първан Симеонов отбеляза, че тече критика за това, че са били толерирани алтернативните гледни точки. По думите му едно от възможните обяснения за това е, че радикално пазарната, радикално различната гледна точка, е била онази, която е толерирала търсенето на различните гледни точки.  В едно от интервютата на един от най-посветените изследователи се казва: "Телевизиите се уплашиха, че ще загубят рекламни бюджети и решиха да компенсират през по-интересно съдържание", а по-интересното съдържание се оказало именно различните гледни точки, заключи изследователят. Базисното, което пролича като червена нишка във всички дискусии и интервюта, е загубата на вяра във властта и във властта на медицината, констатира Първан Симеонов. 
Влиянието на Ковид-19 върху конституционните принципи разгледа доц. Мартин Белов, заместник декан на Юридическия факултет.
В уводните си думи той отбеляза, че човешката свобода, автономията на човешката воля и свободата на самостоятелна и рационална преценка, свързана и с правото да сгрешиш, е основно право. Нелибералните практики на ограничаване на права, имаха своя зачатък при предходните кризи, отбеляза изследователят и визира войната с тероризма, финансовата криза и миграционната криза. Макар и различни по своята същност, тези кризи имат някои общи черти - те рушат либералната демокрация в определена посока, констатира доц. Белов и подчерта, че ръстът на популизма е свързан с ръста на технокрацията и олигархията.
Той отчете, че тези тенденции към оправомощаване на технократи да взимат решения всъщност по същество представляват прехвърляне на власт от парламентарно контролируемото правителство към технократски експертни органи, които не се контролират от парламента. По думите му това оправомощаване касае един маскард, чиято цел е  политическата власт да абдикира от отговорността за взиманите непопулярни решения.
Изследователят разгледа и като противоконституционно решение 10 от 2020 г. на Конституционният съд. По думите му с него българският конституционен съд "доразвива" Конституцията чрез нейното: "виртуално изменение въз основа на отворената й текстуалност".
Всъщност тук сме изправени пред противоконституционни конституционни промени, констатира изследователят. Българската конституция има три форми на извънредност – война, военно и извънредно положение. Няма четвърта форма, констатира юристът и визира въведената извънредна епидемична обстановка.
Сиреч, когато в България има пандемия, земетресение, наводнение, нашествие на скакалци, българското правителство и президент, могат да прибегнат до единствената възможна форма - обявяването на извънредно положение, уточни той. Доц. Белов коментира, че понеже на премиера тогава думата извънредно положение не му е звучала добре, се е наложило да се измисли "друг кон".
Така експерти със съмнителни конституционни познания започнаха да проявяват творческо въобръжение и намериха  "един катър, заспал на тихо, зобайки си кротко магарешки бодли в Закона за борба с бедствията", констатира юристът и добави, че за съжаление КС е легитимирал това решение.
Това решение е много тъжно, защото с него пародаксално се оправдава дописването на Конституцията, посочи той и визира политиките на страха свързани с пандемията. Сред които открои авторитарните практики на контрола и възкресяването на някои практики от европейското средновековие и ранна модерност като медийната възхвала на  засичането на болни хора от роботи или от кучета. 
Политологът доц. Борис Попиванов разгледа влизането на темата с Ковид-19 в българския парламент и начина, по който политическите сили посрещат това непланирано събитие. Той обясни, че има два подхода към кризата. Първият е колкото по-остра е кризата, толкова повече се очаква, че отделните партии ще се сплотяват. Другият отделя водеща роля на партиите – съобразно този модел колкото по-остро е сътресението, толкова по-остро е противопоставянето, радикализирането на партиите.
Доц. Попиванов отбеляза, че темата с пандемията се настанява за период, по-малък от три седмици и в този период, освен т.нар. закон за приемането на извънредното положение, се приема едно изменение на Закона за бюджета и три пъти се прекроява вътрешния правилник на парламента. Въпросът за здравето на народните представители става централен въпрос за парламента, констатира доц. Попиванов и заключи, че пандемията е била усвоена изцяло от българския парламент.