Около 600 хиляди лева ще са необходими за консервация на разкритите археологически обекти на хълма „Трапезица“ във Велико Търново, съобщиха в пресклуба на БТА археолозите доц. Мирко Робов и доц. Деян Рабовянов от Националния археологически институт.
През този археологически сезон те са проучвали източната и югозападната част на крепостта, които са от съществено значение за цялостния силует на историческия хълм и за неговата експозиция в бъдещ туристически маршрут.
Окончателно е завършено проучването на голям комплекс, разположен върху един декар площ в източната част на крепостта, посочи доц. Мирко Робов, който работи върху обекта от 2007 година, с малки прекъсвания заради липса на финансиране. Според него крайните резултати потвърждават хипотезата му, че разкритата сграда, чиято порта е широка над 5 метра и висока над 3 метра е била архиерейска резиденция на високопоставено духовно лице от средновековния Търновград. Портата е била поддържана от арки, а върху северната й страна е открито изображение на Исус Христос. Едно от косвените доказателства е, че сградата е изобразена на втори лист от Ватиканския препис на Манасиевата хроника.
Преките доказателства са откритите през годините находки, включващи големи блюда за хранене, украсени със сграфитокерамика, агнешки кости, бивни от глиган, рог от благороден елен- елементи, доказващи високия статут на обитателя на сградата. Комплексът е имал самостоятелни алеи, които са осъществявали комуникацията с широката улица между северната и южната порта на крепостта, вероятно и малък скрипторий, доказателство за което са откритите шест писала за писане върху восък. Хронологията показва, че комплексът е изграден през 40-те години на 13-и век и е съществувал до падането на Търново под османска власт.
В близост до югозападната порта на Трапезица е бил разположен голям жилищен квартал с много представителни сгради от периода на Второто българско царство, както и от първата половина на Османския период от 15-и век, каза доц. Деян Рабовянов, който работи върху терена, разположен върху 3 декара, от 2008 година. През този сезон екипът му е открил около 800 находки, от които около 500 са само монетите – сред които сребърни и медни, циркулиращи в столичния период на Средновековно Търново, което доказва, че там е имало динамичен градски живот. Поетапно е проучен и некрополът на църква 22, която е била енорийският храм на населението. „В рамките само на един археологически квадрат – 5 на 5 метра, през тази година са били проучвани 30 гроба. В един от женските гробове са открити сребърни копчета и златен пръстен с перли, което показва висок социален или икономически статус на населението", разказа той. Разкритите представителни сгради, кварталът с поне 15 жилища, църквата, улиците и участъкът от крепостната стена биха дали една великолепна представа за живота в столичния град, който след експонирането може да бъде посещаван от туристи и любители на историята, посочи археологът. 
Двата разкрити сектора могат да бъде проектиран за бъдещи експозиционни дейности още през следващата година, ако Столично Търново бъде приоритет във финансирането на Министерството на културата за консервация и експониране, посочиха археолозите.