На този етап пълната дигитализация на правосъдието не е подходяща за българските условия, каза днес председателят на Асоциацията на прокурорите у нас и окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов. Той се включи онлайн в Националната научна конференция „Правото и бизнеса в съвременното общество“, чийто организатор и домакин е Икономическият университет във Варна. 
В европейски план дигитализацията в системата на правосъдието вече е видима, посочи Николов. Той припомни, че на ниво ЕС и Съвет на Европа е разработен екшън план, който е с хоризонт до 2025 година. Вече текат обсъждания на регламент за компютъризирана система за трансгранични производства, допълни Николов. Според него засега по-лесно се случват нещата в областта на гражданското право. При наказателното правораздаване е по-различно, защото държавите все още са изключително ревниви, защото приемат, че тяхната компетентност е изключителна, обясни прокурорът. По думите му обаче вече е факт постепенното сближаване на страните чрез разработените на общоевропейско ниво инструменти, например Европейската заповед за арест. Венецът на тези усилия е започването на работа на Европейската прокуратура, която разкрива нови перспективи, допълни Николов.
Като положителен факт на общоевропейско ниво той посочи и разработването на компютризираната система за комуникация при трансгранични граждански и наказателни производства (системата e-CODEX). Позицията на Николов беше, че тя ще улесни прокурорите и те ще имат повече време да се фокусират върху същината на разследванията.
По никакъв начин не бива да се допуска да се стигне до "Европа на различни скорости" в областта на дигитализацията на правораздаването, каза още Николов. Според него нашата страна полага усилия и има успехи, но едва ли целта до 2026 г. да се постигне цялостна цифровизация на съдебните производства е реалистична. За да постигнем пълна дигитализация, е нужно практическо свързване на всички институции – от МВР до Национална сигурност, прокуратурата, съда, обясни експертът. И посочи, че в Швеция това е вече факт и там няма нито едно дело в хартиен формат. 
Дигитализацията не може да е принцип на правосъдието, тя е полезен инструмент и води до икономия на време, пари, човешки ресурси, намаляване на рисковете от корупционни практики, допълни Николов. Според него обаче този процес издига серия предизвикателства, защото не е ясно в изцяло електронна среда как ще имат достъп до правосъдие малограмотните или тези, които нямат връзка с интернет. Има опасност да изолираме част от обществото, да направим тези хора аутсайдери в правната сфера и затова е нужен баланс - да развиваме дигитализацията, но да запазим и съществуващия вариант за достъп до институциите и делата на хартия, бе позицията на Николов. Според него в бъдеще трябва да се изчистят и серия проблеми около възможни манипулации на електронната среда, сигурността на личните данни и квалифицираната информация. По думите му трябва да се има предвид и социалният фактор, тъй като при пълна дигитализация на правосъдието стотици, дори хиляди служители, ще останат без работа.
Николов коментира още, че не е далеч времето, когато трябва да се вземат решения и за ролята на изкуствения интелект в системата на правораздаването. Според него компютърният алгоритъм би могъл да решава казуси и да е полезен на практикуващите юристи, но това не бива да изключва хората, защото оригиналността на човешкия ум, емоции, подходът, съобразен с етиката и морала, са безценни в сфера, каквато е правото.