Ролята на кризата с COVID-19 и бъдещето на либералните конституционни модели дебатираха участници в международна научна конференция в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дискусията се организира по финансиран от фонд "Научни изследвания" проект, ръководен от проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет.
Проф. Вълчев обясни, че идеята на този проект е не толкова да се търсят аргументи „за“ или „против“ либерално-демократичните конституционни модели, а на фона на кризата с пандемията да се види кои са крехките места на тези модели и да се направят изводи за тяхното развитие.
Допускането е, че управление, което се извършва с одобрението на мнозинство, но в условията на почти постоянно недоверие към преценките на същото това мнозинство, води до напрежение, посочи проф. Вълчев.  Недоверието на елитите в преценките на мнозинството и съзнанието, че едновременно не могат без това мнозинство, довеждат до различни механизми за сдържане на известни радикални настроения у това мнозинство, каза той.
Проф. Вълчев подчерта, че исторически до Втората световна война либералните елити разчитат на ограниченията, за да не се стигне до някакви радикални мнозинства, главно чрез контрола кой да влезе в парламента и отчете, че с разширяване на избирателното право между двете световни войни, съчетано с икономическата несигурност и периодични социални разочарования, се стига до разтревожени мнозинства с доста ниска степен на лоялност към демократичните традиции. Всъщност това е времето на възникване на онези режими – авторитарни и тоталитарни, когато се търсят други ограничители на радикалните мнозинства, коментира проф. Вълчев.
Кризата успява да извади на повърхността твърде важни проблемни места в либералните конституционни модели, каза професорът. Той посочи, че въпросът за това какви са елитите през последните 20 години със сигурност, откакто сме членове на ЕС, започна да се поставя доста сериозно.
Проф. Вълчев цитира изследване, според което французите са много по-склонни да вярват за кмета на малкото населено място на пенсиониран полковник от френската армия, отколкото на някой завършил най-престижните университети в света. Защото се поставя въпросът елитите откъде са. Има елити от някъде и елити от всякъде. Хората в някакво общество като нашето са много по-склонни да се доверят на някой, който знае, че след това няма да излети със самолета и семейството си и след това със същия успех да се реализира в Австралия. Случилото се след атентатите в 2001 г. в САЩ показа, че и в най-демократичните общества страхът може много бързо да тръгне по посока към отказ от различни права, посочи проф. Вълчев и коментира, че с появата на пандемията у нас правителството съзнателно или не е усилвало страхът от нея. Създаде се едно чувство за извънредност, коментира той. 
През последните десетителития има разбутване на либерално-демократичните конституционни модели. Бурното развитие на информационните технологии оказаха силно въздействие на чувството за йерархия и ред, констатира Вълчев. С последните събития от тази година става ясно, че очакванията, че светът върви към еднополювост са разколебани, констатира ръководителят на проекта.  Вероятно ние ще станем свидетели на противопоставяне на ценностни модели, което на фона на масовата потребителска култура, интернет културата, най-вероятно ще стимулират издигането на лидери от популистки тип, каза още той.