Книга, посветена на разбойничеството в Източните Родопи и организираната престъпност между двете световни войни като социално зло, бе представена в Кърджали.
Изданието, дело на Вълчо Златилов е второ – допълнено, след като първото с тираж от 300 броя е изчерпано, каза авторът. „Разширих информацията и снимковия материал както за Георги Стойков, разбойник известен както в България, така и в съседна Гърция, така и за организираната полицейска престъпна група отпреди 100 години, осъдена от окръжния съд в Кърджали с присъда 344“, каза авторът.
Книгата „Разбойничеството в Източните Родопи (1918 – 1941г.)“ се позовава на необнародвани документи от Държавен архив – Кърджали, събрани след комплексно проучване на фондовете на органите на държавната власт и управлението в разглеждания район – сегашни седем общини на област Кърджали и община Ивайловград. Интересни документи за проявата на разбойническите банди и борбата на местните власти авторът на книгата открива във фондовете на околийските управления, окръжната прокуратура, областния и околийските съдилища, отделни общински съвети.
Така например проучването на Златилов показва как организираната полицейска престъпна група от Ивайловград е може би първата в историята на страната. Тя е действала съвместно с бивш полицай и от цялото околийско управление от около двайсетина човека 10 са подведени под отговорност. За разкриване на разбойническата банда съдейства нелегалната вътрешно тракийска революционна организация, помогнала на властите за разкриването и на други престъпници. Разкритата група е осъдена от окръжния съд в Кърджали, а присъдата е произнесена в центъра на Ивайловград. За прочитането й пристига лично Андрей Ляпчев, тогавашен министър-председател.
В книгата са описани проявите и на Георги Стойков, също от Ивайловград, който е известен с криминалните си прояви и в съседна Гърция, убит на 30 май 1927 г. „За да се превърне в такъв разбойник, той хвърля цялата вина върху баща си, който в момент от живота на Георги не се отзовал да му даде пари за издръжка“, разказва Вълчо Златилов.
По думите му престъпността в Източните Родопи между 1918 г. и 1941 г. се дължи на малкия брой служители на реда – 237 за осем общини. За периода от над 20 години, Златилов е събрал информация за над 25 разбойнически банди. Интересен факт е, че разбойничеството в региона е преминало пределите на страната и изселници от България са извършвали престъпна дейност на територията на съседните Турция и Гърция. Така например данни за първите прояви на разбойничество от 1918 г., на които авторът попада, са за изселилите се в Одрин от ардинско Дурсун Тахиров и Кефалията, които са били кафеджии в южната ни съседка.
В борбата с разбойничеството в Източните Родопи в описания период освен действащата вътрешно-тракийска революционна организация роля изиграва приетият през декември 1922 г. Закон за изтребление на разбойниците, чрез който се създава и система от мерки, а резултатите не закъсняват.
„В хода на изследването сме се опитали да намерим отговор на широк кръг въпроси, свързани с причините за появата на разбойничеството като явление и факторите, които го благоприятстват и още много други. Всичко в книгата е подредено тематико-хронологично“, каза още Вълчо Златилов.