Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина взе решение на извънредно заседание днес да бъдат повторно преброени гласовете за президент на Република Сръбска заради „нередности и липса на математическа логика,“ съобщи радио „Сараево“.
До момента са обработени 98,03 процента от избирателните секции, открити за общите избори на 2 октомври.
Проруският босненски сръбски националист Милорад Додик, кандидат на Съюз на независимите социалдемократи, получи 291 915 гласа според сегашните данни от преброяването на гласовете.
Дясноцентристката икономистка Йелена Тривич (39 години) от Партията за демократичен напредък получи 262 969 гласа. В нощта на изборите тя обяви победа, а след това и Додик обяви, че печели. 
Опозицията в Република Сръбска проведе два протеста в Баня Лука, тъй като смята, че е извършена изборна измама и поиска от ЦИК повторно преброяване на гласовете, което ЦИК разпореди днес.
„Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина не спазва закона с решението си да преброи отново бюлетините за президент на Република Сръбска“, каза пред националната телевизия на Република Сръбска Додик, който все още е настоящ член на тричленното мултиетническо президентство на Босна и Херцеговина.
Додик ще внесе жалба срещу това решение и заяви, че "решението на ЦИК е политически мотивирано".
Същевременно той поднови днес заплахата си за отделяне на Република Сръбска от  Босна седмица след като общите избори в етнически разделената страна показаха, че неговата партия остава доминираща сред босненските сърби.
На пресконференция в сръбската столица Белград Додик поднови критиките си към сегашното устройство на Босна, като каза, че това е нежизнеспособна държава, създадена от чужденци.
Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната там през 1995 година, страната е  съставена от две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
На 2 октомври в Босна гласуваха за сръбски, хърватски и бошнячки представител в  тричленното Председателство (президенството), за представители в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска избираха също така президент и вицепрезиденти.
Създадохме Република Сръбска като независима държава и никога не сме приемали Босна и Херцеговина, заяви на пресконференцията в Белград Додик, цитиран от босненското издание „Дневи аваз“.
По думите му тази Босна и Херцеговина е създадена от чужденци, а не от гражданите. 
Няма никаква обща визия, Босна винаги е разделена държава. Създадохме Република Сръбска като независима държава и никога не сме приемали Босна и Херцеговина, каза Додик, който заемаше постовете на президент и министър-председател на Република Сръбска от 1998 г.
Додик предизвика най-тежката политическа криза в следвоенна Босна миналия декември, когато се опита да изтегли Република Сръбска от ключови босненски държавни институции, като съдебна система, данъчна система и съвместни въоръжени сили, отбелязва Ройтерс.