В новосъздадения Център по хидрология и водно стопанство към Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при Българската академия на науките (БАН) заедно ще работят географи и хидролози. Това каза за БТА член-кореспондент проф. Николай Милошев - директор на НИГГГ-БАН, към който е създаден Центърът по хидрология и водно стопанство. Тези специалисти имат съвместни общи интереси в сферата на управлението на водните ресурси - това са инженерите хидролози, а с качеството на хидроресурсите се занимават нашите географи хидролози, уточни той.
Проф. Милошев присъства днес на публичната академична лекция "Водни ресурси на България - състояние, проблеми и възможни решения", която беше представена от доц. д-р инж. Крася Колчева в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.  Тя е един от специалистите в новосъздадения Център по хидрология и водно стопанство към НИГГГ-БАН.
"Идеята е центърът да обедини чисто географските аспекти на хидрологията с инженерните, за да се получи нещо, което не го е имало до този момент, защото на географите им липса инженерния поглед, а на инженерите - географския поглед", обясни за БТА директорът на НИГГГ-БАН.
Необходимо е да бъде създадена единна информационна база данни по водите, която да включва не само данни за състоянието на водните ресурси, но и за инфраструктурата, която е свързана с водите. Тази информация е изключително необходима, тъй като, освен данни от мониторинг, наблюдение и други дейности, трябва да има и ГИС база данни. Целта е тя да улесни работата както на самите отговорни институции, така и на научните институти, но и да подпомогне проектите, които се изпълняват в областта на водите, обясни за БТА доц. д-р Крася Колчева.
Тя съобщи в лекцията си, че седем министерства у нас се занимават с различни аспекти на управлението на водите, като подчерта, че координацията не е достатъчно добра между тях и трябва да имат по-добро сътрудничество.
Има 126 района в цялата страна, които са определени, че са с риск от наводнения, каза доц. Колчева. Тя уточни, че те се изпълняват от фирми, които в момента работят по задание на Световната банка. "Това са зони, които са определени със значителен риск от наводнения на територията на цяла България, което означава, че в тях може да има наводнения", обясни доц. Крася Колчева. Тя уточни, че те са част от плана за управление на риска от наводнения, който след като се изготви, ще подлежи на обществено обсъждане.
Като цяло, България е богата на водни ресурси, но въпросът е как се управляват, заяви за БТА доц. Колчева. Целта към която се стремим, не само ние, а и останалите европейски държави, е да преминем от интегрирано към устойчиво управление на водите. Най-големите загуби на вода у нас се дължат, основно на старите етернитови тръби, които заемат около 65 процента от общата дължина на водопроводната мрежа в България и трябва да бъдат подменени, коментира доц. Колчева.
Според нея основните проблеми при управлението на водните ресурси у нас са "управленски, законодателни, институционални, кадрови, има и такива, които са свързани с климатичните и с други промени". Има и проблеми, свързани със замърсяването на водите. Климатичните промени са свързани, основно с екстремните климатични явления, които се проявяват най-вече под формата на засушавания и наводнения.  
В България има 174 пречиствателни станции за отпадъчни води, но е важно да не се отчита само броят на изградените пречиствателни станции, а да се види и какъв е пречиствателният ефект от тях, обясни доц. Колчева.
Тя съобщи, че реките в България са над 2000, естествените езера са над 400, имаме и над 220 находища на минерални води. Подземните води у нас имат много важна роля за околната среда и за осигуряване нуждите на хората и на икономиката, отбеляза специалистът.