Изложбата "Стари балкански фотографии" - съвместен проект на Държавна агенция „Архиви“ на Република България и Държавния архив на Република Северна Македония ще бъде открита тази вечер в 17:00 часа в сградата на Регионалния държавен архив. Поводът е 70-годишнината от създаването на архива в града и Деня на архивиста. Това разказа за БТА Наташа Костадинова, началник отдел "Държавен архив - Пловдив".
Изложбата е гостуваща и обхваща историята на ежедневието, показано чрез снимки от архивните фондове в двете държави от края на XIX век до началото на 30-те години на XX век. Тя обхваща темите архитектура, поминък, селско стопанство, бит, облекло, празници и образование. Република Северна Македония участва със 108 фотографии от Битоля, Велес, Скопие и Прилеп. Фотографи са Анастас Лозанчев, Милтон Манаки, Светозар Райчевич, Димитри Митанов и други. От българска страна има същият брой фотоси от градовете Велико Търново, Пловдив, Варна, Габрово, Сливен, Русе и други. Сред авторите са Иван и Димитър Карастоянови, Тома Хитров, Стоимен Сарафов, Крум Савов, братя Сотирови, Тодор Матеев.
През 1952 година с постановление на Министерски съвет са създадени архиви в страната, като един от първите е бил този в Пловдив, разказа Костадинова. Тържествата по повод годишнината започнаха през април с представяне на книгата на Недялка Петрова - "Сюжети от архивите". Тази вечер Петрова и Александър Маринов, които са предишни ръководители на архива в Пловдив, ще разкажат спомени за работата си в учреждението. Преподавателят от ПУ „П. Хилендарски“ доц. Русалена Пенджекова-Христева ще се включи с впечатленията си от многобройните студентски посещения в архива.
Един от първите фондове, които е приел местният архив, е бил този на Пловдивска училищна инспекция. Всички материали, които стопанисваме в 16 архивохранилища, са в размер на около 10 000 линейни метъра, допълни Костадинова. Тя разказа, че работата им по съхранението на документи продължава със събиране на архиви от материалния и духовния живот на града, както и от областта. Това са всички държавни и местни учреждения, сред които съд, прокуратура, училища, общини, кметства и т.н. Архивистите комплектуват и дарени материали, свързани с известни пловдивски личности. През миналата година от архива са създали фонд на композитора Иван Спасов. Съхраняваме документи на композитора Асен Диамандиев, архитект Йосиф Шнитер, цигуларя Александър Николов (Сашо Сладура), първата българска околосветска пътешественичка - Невена Манолова и на още много други, допълни Костадинова.
В пловдивския архив имаме лаборатория по дигитализация и реставрация, като процесът е започнал, но темповете са бавни, обясни Костадинова. По думите й това не изключва необходимостта от съхраняване и на физическия носители. Документите, които са предназначени за съхраняване за вечни времена, идват при нас след изтичане на 20-годишния срок за съхранение в институцията, към която се отнасят, обясни архивистът. Според нея именно те трябва да се съхраняват с най-голямо внимание. Това са например протоколни книги, годишни планове, отчети, летописни книги, фотодокументи, които показват основни моменти и ключови събития от живота на институцията.
Едно от най-честите търсения е свързано с генеалогични проучвания на родовете. В архива в Пловдив се съхраняват регистрите от града и областта за раждания, женитби и смърт до около 1910-1911 година. Идват хора, които искат да проучат назад във времето и да разберат на кого са наследници, каза още Костадинова.