След църквата мелницата в селото винаги е била мястото, където новините са се леели като поток, говорело се е за сушата и реколтата, за децата, за скърби и изцеления. След като слязат от каруците, чувалите с пшеница и царевица чакат своя ред, за да влязат в хватката на валяците и да се получи накрая бялото брашно за хляб или златното - за ежедневната мамалига, съобщава специално за БТА агенция Аджерпрес.
Земите на Югозападен Банат винаги са били плодородни и благосъстоянието на хората от старите села можело да се измери по броя на чувалите с брашно, извадени от хармана.
Председателят на Асоциацията "У дома в Банат" Раду Трифан започва трудоемка работа по издирването и идентифицирането на най-известните мелници за зърно, намерили своето място в историята на западния окръг Тимиш, като по този начин очертава едно наследство, посветено на мелниците, което може да бъде каталогизирано като част от местното индустриално наследство.
В рамките на проекта, иницииран от Раду Трифан, озаглавен "Morile Banatului"(Мелниците на Банат), всички мелници за зърно са локализирани с помощта на GPS, фотографирани и включени в публична база данни. Едновременно с това екипът е извършил и проучване в документи и монографии, свързани с историята на тези сгради, но също така и на място, където е било възможно да се съберат свидетелства чрез живата реч.
"В рамките на проекта идентифицирахме 85 мелници в окръг Тимиш, към които можем да добавим и мелницата с животинска тяга от Сънпетру Маре, намираща се от 1977 г. в Националния музеен комплекс "Астра" в Сибиу, единствената по рода си, запазена и съхранена тук в страната. В края на миналата година в окръг Тимиш е имало 14 функциониращи и 71 нефункциониращи мелници за зърно", обясни Раду Трифан за Аджерпрес.
За мелницата с животинска тяга от Сънпетру заместник-председателят на сдружението "У дома в Банат" Николета Трифан посочва, че тя представлява паметник на народната архитектура и е изобретение на швабите.
Село Ловрин е известно с това, че според документите, споменати от Раду Трифан, през 1778 г. е имало мелници с животинска тяга, разположени във всеки ъгъл на населеното място, за които собствениците са плащали такса за експлоатация. Мелницата в Ловрин, построена от предприемача Адалберт Запе през 1937 г., е разполагала с модерно за онова време оборудване, а само за две години е преустроена, добавено е ново строително тяло и система за пресоване на слънчогледови семена. През 1955 г. мелницата става собственост на държавата, но днес е частна собственост и вече не функционира.
Единствената все още функционираща мелница с водно задвижване в окръга - мелницата "Балинт", наричана Щастливата мелница, защото е оцеляла след опустошителен пожар, е построена по време на австро-унгарското управление в началото на миналия век.
Сдружението "У дома в Банат" иска да въведе в туристическата мрежа наследството от мелници на окръг Тимиш, след като е постигнало същото с водениците в окръг Караш-Северин. Преди сто години пейзажът на Банат е бил много различен. Имало е вятърни мелници, водни мелници, плаващи водни мелници, конски мелници, промишлени или парни мелници. Технологичната еволюция е накарала повечето от тях да изчезнат, а заедно с тях и целият свят на селото, с историите и легендите от миналото, е потънал в забрава.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)