Йогата на смеха променя начина, по който гледаме на живота и реагираме на нещата, които ни се случват. Чрез тази практика изключваме ума, чувстваме се като деца - весели и безгрижни, каза за БТА инструкторът по йога на смеха Цветан Георгиев.
Той обясни, че това е вид медитация, при която се отделят хормоните на щастието. Йога на смеха, или Хася йога, е практика, която съчетава сърдечен смях с йога дишане. Не се разчита на шеги, хумор или остроумие. Първоначално смехът се симулира като физическо упражнение в група и постепенно прераства в силен и заразителен. 
„Забравяме за това какви сме, как се приемаме и си спомняме какво е да сме безгрижни деца. Идеята е да забравим къде сме, какво правим и защо сме тук, какви сме като професия, как ни приема обществото. Забравяме за всички маски, титли, дипломи. Тук сме едни чисти деца и се смеем сърдечно и безусловно, без да има причина. Това е заразно, предава се от един на друг и когато се погледнем в очите, нашите души се прегръщат, тогава се получава този обмен“, сподели Ангел Станев, който също практикува йога на смеха.
По думите на Георгиев Хася йога съществува още от древността, но в днешния си вариант е открита през 1995 г. от индийския лекар Мадан Катария. Той е трябвало да пише научен доклад за ползите от смеха. Жена му е била йога инструктор и той съчетава двете неща. Според него смехът е здраве, но са необходими поне 10-15 минути продължителен смях, а това в ежедневието го няма. 
В България йогата на смеха е популярна благодарение на Силвия Пенчева.
В началото на практиката се започва с "разчупващи леда" упражнения, премахващи задръжките и стимулиращи детските емоции в нас. Хората се запознават. След това се загряват чрез  разтягане, скандиране, пляскане и раздвижване на тялото. Дихателните упражнения подготвят дробовете за смеха. След това инструкторът показва самите упражнения за смях. В началото се започва със симулативен смях, но той много бързо става истински и заразен. Концепцията се базира на факта, че човешкото тяло не прави разлика между имитирания и истинския смях. Целта е да се потопим в практиката, разказа Георгиев. “Всички трябва да се чувстват като деца, защото те са весели, безгрижни, а ние натоварваме ума с какво ли не и имаме нужда от време навреме да го изключим“, добави инструкторът.
По думите на Ангел Станев 10-15 минутен смях е равен на няколко часа тичане . „Ние се обдишваме много добре, когато се смеем, изкарваме повече въглероден диоксид навън и приемаме повече кислород. Мозъкът ни се отпуска, забравяме за ежедневните проблеми и тревоги и изключваме ума за момент. С игрите, които правим с йога на смеха, приучваме мозъка от тези светкавични реакции, които са изградени от натрупалия опит в живота, правим нови невронни пътеки. Ако нещо го приемаме автоматично като лошо, то в един момент става не толкова лошо. Започваме да поглеждаме живота си от друг ъгъл. Това е най-ценното в йога на смеха“, добави Станев.
Хората, които практикуват йога на смеха в Ловеч, са от различни градове в региона, с разнообразни професии и възраст, свързани обаче от смеха и това, че гледат на живота по-ведро и безгрижно.