Свети Яков Алфеев бил брат на свети апостол и евангелист Матей и един от дванадесетте ученици на Иисус Христос. Споменава се винаги с презимето си, за да се различава от другия апостол с име Яков - Яков Зеведеев, брат на свети Йоан Богослов. След като на празника Петдесетница Светият Дух слязъл над апостолите, те тръгнали да изпълняват заръката на своя Учител: "идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал" (Мат. 28:19-20).
Яков Алфеев бил усърден в делото на християнската проповед. Той проповядвал в страните на изток и на юг от Палестина, сеел в човешките сърца животворното Божие слово и се погрижил за разрастването на благочестието, като давал преди всичко личен пример със своята саможертвена любов към хората. През целия си живот носил кръста си и вървял по стъпките на своя божествен Учител и Господ, Когото последвал и в смъртта: бил прикован на кръст и така предал душата си на Бога.
Светите Андроник и Атанасия, неговата съпруга, живели през VI век в град Антиохия Сирийска. Двамата били добродетелни съпрузи и живеели според Божията воля. Андроник имал добра работа, родили им се две деца, но за жалост и двете починали. Тази загуба много угнетила двамата родители и, за да намерят утеха, те отишли на поклонение в Светите земи. Оттам заминали за Египет, люлката на християнското монашество, където по взаимно съгласие се разделили и постъпили в два различни манастира: Андроник отишъл в манастира на авва Даниил, а съпругата му Атанасия постъпила в женския Тавенисийски манастир. Така и двамата прекарали остатъка от живота си като подвижници. Отличили се с душевна чистота и усърдие в монашеския подвиг, и станали пример за много монаси и монахини. Починали в мир и с надежда за възкресението.