Д-р Красимира Йорданова завършва Медицинския университет в Плевен през 2013 г. През 2021 г. придобива специалност по Съдова хирургия в Медицински университет - Варна. Началото на професионалния си път започва в УМБАЛ „Медика Русе“, в Отделението по съдова хирургия. Извършва амбулаторни прегледи и съвременно лечение на артериални и венозни заболявания към ДКЦ 2 - Русе и МЦ „Медика Експерт“.

- Д-р Йорданова, на 13-ти октомври отбелязваме световния ден за борба с тромбозата. Какво представлява тя?
- Всяко споменаване на думите „тромб“ и „тромбоза“ предизвиква неприятни асоциации за инфаркти, инсулти, загуба на крайник, белодробна емболия. COVID пандемията засили говоренето за кръвните съсиреци и за лечението, профилактиката и последствията, до които водят те. Въпросите за възникването им, рисковите фактори, които ги обуславят, лечението и възможната профилактика ни вълнуват все повече. Важно е всеки да може да различи първите симптоми на тромбоза, за да се проведе навременно лечение.
Думата идва от гръцката дума trombus и означава „съсирване“. Определя се като
патологично образуване на съсиреци в кръвоносните съдове, които затрудняват нормалното кръвообращение
Когато те се откъснат от мястото на образуването си и тръгнат с кръвния поток, се наричат ембол. В един момент, когато достигне до съд с по-малък от неговия размер, този ембол спира там и запушва съда. В този момент спират достъпа на кислород и хранителни вещества до тъканите и клетките в участъкът от крайника или органа, хранещ се от този съд. Настъпва тъканно увреждане, което може да доведе до загиване на крайника и/или органа. Колкото по-голямо и сериозно е запушването, толкова по-тежки са последиците за организма. В зависимост от вида Ц артериален или венозен, и големината на съда уврежданията са в различна степен. Запушването може да стана постепенно Ц хронично, или рязко Ц остро. Острата артериална тромбоза е най-честата причина за смърт и инвалидизация в развитите страни, а венозната тромбоемболия е трета поред причина за сърдечно-съдова смърт. 
- Защо се случва съсирването?
- Съсирването е преобразуването на кръвта от течност в гел, с полутвърда маса, способна да спре кръвотечението. То е
естествен защитен процес на организма, който предотвратява прекомерната кръвозагуба
при външни и вътрешни наранявания на съдовете. На мястото на нараняването на кръвоносните съдове се образува съсирек, който запушва разкъсването и спира кървенето. Спирането на кървенето на наранения кръвоносен съд се нарича още хемостаза. Съществуват механизми, които пречат на прекомерното съсирване и осигуряват резорбирането на тромба, след като той е изпълнил задачата си.
- Как се образува тромбът в организма?
- Образуването на тромб е изучено и описано още от Вирхов, който установява трите причини за тромбообразуване. Те са: увреда на съдовата стена, забавяне на кръвотокът и повишеното съсирване на кръвта.
Тромбообразуването започва с увреждането на стената на кръвоносния съд
Предизвиква промени в циркулацията на кръвта Ц след формирането на тромба се появяват така наречените завихряне или стаза (застой). Това води до промени в свойствата и състава на кръвта. 
Различаваме венозна и артериална тромбоза. В двата вида кръвоносни съдове тя протича по различен начин:
В артериите:
Започва с разкъсване на атеросклеротичната плака в стената на съда. Това води до нарушаване на вътрешната обвивка на съда (ендотела) и освобождаване на компонентите на плаката в кръвта. По тази увредена част от артерията се залепват кръвни клетки, което води до пълно запушване на съда. Съсиреците предизвикват бързи симптоми и
причиняват усложнения Ц инфаркти, инсулти или исхемия на крайниците, което води до гангрена
Артериалните съдове, най-често на сърцето, могат да бъдат запушени от тромб, който се носи от кръвният ток, а се е образувал на друго място. Това състояние протича по-драматично, при него симптомите настъпват рязко и с по-силна изява.
Във вените:
Вътрешният слой (ендотелът) остава здрав, но по неясни причини губи своите антикоагулантни (противосъсирващи) качества. Възможно е да се намесват още два фактора Ц необичаен кръвен поток (забавен, който води до застой на кръвта) или промени в свойствата на самата кръв (добива склонност към прекомерна коагулация Ц тромбофилия). Тромбите във вените се образуват бавно и симптомите започват да се проявяват постепенно, но също могат да предизвикат загуба на крайник или най-тежкото усложнение белодробна тромбемболия.
- Кои са симптоми на тромбоза?
- Нежеланите съсиреци са най-чести във вените на краката, но могат да се образуват на практика във всеки кръвоносен съд - вена или артерия - на крайниците, в корема, в черепа, в сърцето и т.н.
Симптомите зависят от това, къде е тромбът и колко е голям съдът, който е запушен
Когато той е в:
- дълбоките вени на краката (дълбока венозна тромбоза) - кракът силно отича, става болезнен, зачервен и топъл. Ако се образуват няколко съсирека, крайникът се подува сериозно, стига се до обезцветяване, в крайния етап и до посиняване на кожата;
- белите дробове (белодробна емболия, която по същество е усложнение на дълбоката венозна тромбоза) - оплакванията са от задух и болка в гърдите, ускорен сърдечен ритъм, лека треска, кашлица с или без отхрачване на кръв, сърцебиене;
- повърхностните вени на краката (повърхностен тромбофлебит) - оплакванията се ограничават до болка, уплътнение и зачервяване по вената, която е засегната;
- коремните вени - поява на силна болка в стомаха, повръщане, диария;
- мозъка (артериална тромбоза), мозъчен инсулт - усещате главоболие, замаяност, затруднения при говорене и виждане, слабост в крайниците, лицето;
- сърцето (артериална тромбоза) сърдечен инфаркт - дишате трудно, усещате гадене, имате световъртеж, изпотяване, изпитвате болка и тежест в гърдите.
- крайниците (артериална тромбоза) - силна, постоянна болка в засегнатият крайник. Крайникът става блед, студен, трудно подвижен. Може да има изтръпване в засегнатия крайник.
- Кои са рисковите фактори за тромбози?
- Въпреки че конкретните причини за формирането на тромби, откъсването им и предизвикването на запушвания на кръвоносните съдове не са напълно изяснени, все пак
има изявени рискови фактори за това:
фамилна обремененост; някои заболявания (рак, автоимунни заболявания, COVID-19, разширени вени); проблеми с имунната система; сърдечна недостатъчност и други сърдечно-съдови болести, най-често аритмии; високо ниво на холестерол и на кръвна захар; атеросклероза; травми; някои лекарства - противозачатъчни, за хормонална терапия, химиотерапия при злокачествени заболявания; напреднала възраст; парализа, залежаване поради болест и операция; обездвижване - работа на бюро, продължително шофиране, летене в самолет; хранителни дефицити (липса на витамин В6, В12); претоварване на вените (при затлъстяване и бременност) и др.
- Каква профилактика може да провеждаме? 
- Всеки човек може сам да си направи оценка на риска от тромбоемболия според това доколко е изложен на рисковите фактори за развитието й. Важно е да се отбележи, че състоянието винаги може да се профилактика успешно, ако се вземат необходимите мерки. Те трябва да са насочени към:
- намаляване влиянието на предразполагащите към тромбоемболия фактори;
- поддържане течливостта на кръвта и намаляване склонността на тромбоцитите да се слепват и да образуват тромби.
Това на първо място започва с
промяната в начина на живот, редовното посещение при лекар, стриктното спазване на назначеното лечение
Уместно е дори при малко съмнение за наличие на тромбози незабавно да се потърси лекарска помощ. При необходимост да се проведе адекватно лечение, с цел предпазване от усложнения.
- Как се диагностицират тромбозите?
- Квалифициран специалист чрез преглед може да установи наличието или отсъствието на тромбози. За по-детайлно диагностициране на тромбозите може да се проведат редица специализирани изследвания Ц доплер сонография, ангиография, флебография, компютърна томографска ангиография и други. Част от изследванията се извършват още в кабинета на лекаря.
- А как се провежда лечението на тромбозите?
- Лечението на тромбозите зависи от вида на засегнатият съд Ц артериален или венозен, от това дали е остро или хронично запушване, както и от стадия на заболяването. Лечението на тромбозите може да бъде консервативно Ц с медикаменти, оперативно и ендоваскуларно.
Лечението на венозните тромбози в повечето случаи е консервативно, чрез медикаменти за разреждане на кръвта
носене на еластокомпресивни чорапи. В редки случаи на тежко запушване на дълбоките вени, както и при белодробна тромбемолия могат да се използват и ендоваскуларни техники (така наречените безкръвни процедури).
Лечението на артериалните тромбози в повечето случаи е и оперативно, за изваждане на тромба. Могат да бъдат използвани и ендоваскуларни техники. При хронично изпушване лечението може да бъде и медикаментозно.
За успеха на лечението на тромбозите най-важното е навременно лечение, независимо от вида на приложеното лечение. 
- Кога е необходимо да потърсим лекарска помощ?
- Предвид тежките и животозастрашаващи усложнения, които причиняват тромбозите,
навременното посещение при лекар е от изключително значение
Лечението на острите тромбози трябва да бъде започнато до шестия час от началото на заболяването. При хроничните тромбози лечението може да бъде извършено и в планов порядък. Лечението на пациентите се извършва в болнични условия, под непрекъснато наблюдение. Пациентите, диагностицирани с тромбоза, провели лечение, е уместно да посещават лекар поне 2 пъти годишно.