Българската школа по молекулярна биология, основана от акад. Румен Цанев, и днес продължава да подготвя кадри, неотстъпващи по ерудиция от тази на възпитаниците на най-добрите световни изследователски центрове, като по този начин поддържа живи духа и делото на този голям ум. Това каза акад. Иван Иванов по време на юбилейната международна научна конференция “100 години от рождението на акад. Румен Цанев”.
Форумът, организиран от Института по молекулярна биология “Aкад. Румен Цанев” при Българската академия на науките (ИМБ-БАН), започна днес и ще продължи до петък в зала “Проф. Марин Дринов” на БАН. Той съчетава отбелязването на 100-годишнината на акад. Румен Цанев с 62-ата годишнина от създаването на ИМБ-БАН. Цанев е създател на научната структура и негов дългогодишен директор.
Ученият е основоположник на молекулярната биология в България, отбеляза акад. Иванов. По думите му развитието на молекулярната биология в страната ни започва фактически от създаването на кадри в ИМБ.
Приветствие към членовете на института от ръководството на БАН произнесе чл. кор. Стефан Хаджитодоров, заместник-председател на Академията. Той определи Цанев като изключително умен човек, светла и високо ерудирана личност. Хаджитодоров поднесе и приветствие от името на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той напомни едно от големите постижения на акад. Цанев, че пръв изказва хипотезата за епигенетичната регулация, базирана на хистонов код - идея, развила се в основно направление на Института по молекулярна биология, която е приоритет в съвременната наука.
От самото си създаване ИМБ-БАН заема заслужено място на водещ научен център за биомедицински изследвания в България, чиито резултати се приемат в световната наука, посочва още той в адреса и допълва, че учените от института винаги са били топ 10, ако не и в топ 2 между институтите на БАН в публикационната дейност. Вие успяхте да съхраните вашата позиция и да докажете, че това, което правите, е ценно не само за България и българската наука, но и за световната наука, отбелязва още той. Според него приемствеността и опитът на поколенията, заедно с инициативността и търсещия дух на учените личат в много от разработваните научни проекти. Той отбелязва също и това, че ИМБ-БАН се е утвърдил като привлекателен център за млади учени.
Ива Угринова, ръководител на ИМБ-БАН, отбеляза пред БТА, че в рамките на научната конференция ще се състои състезание за наградата на името на акад. Румен Цанев, в което ще участват млади учени, които са на възраст под 35 г. То ще бъде много интересно, тъй като младите хора работят много усърдно, имат оригинални  резултати, умеят добре да презентират и очаквам едно истински атрактивно представяне, каза тя. В него ще се включат 12 участници. Освен това в рамките на конференцията ще има 22 постерни презентации и ще бъдат изнесени около 30 доклада, ще участват шест учени от чужбина - Германия, Франция, Нидерландия, САЩ и Нова Зеландия. 
По време на форума спомени за акад. Цанев споделиха акад. Иван Иванов и чл.-кор. Георги Русев, както и неговата дъщеря Ирина Цанева.  
Не е лесно да се говори за първия, защото за него може много да се говори, има какво да се каже и винаги има риск да пропуснеш нещо, което искаш да разкажеш, отбеляза акад. Иванов. Той припомни, че Цанев въвежда първия лекционен курс по молекулярна биология в университета.
Големият специалист в молекулярната биология обаче израства в известно литературно семейство. Баща му акад. Георги Цанев е известен литературен критик, а майка му е поетесата Бленика, разказа акад. Иванов. Въпреки литературната среда, в която расте, младият Цанев избира свой път на професионално развитие, което го извежда до върховете на световната биохимична наука, допълни той.
В биографичната му справка е отбелязано, че завършва медицина и специализира биохимия и клетъчна биология в Унгария, Франция, Англия, САЩ и на др. места. През 1974 г. е избран за член кореспондент на БАН, а през 1979 г. - за академик. Бил е член на Чешката академия на науките, на Европейската академия на науките със седалище в Лондон и на други чужди научни организации. Румен Цанев е директор на Института по молекулярна биология до пенсионирането си през 1994 г. Научната продукция на проф. Цанев възлиза на повече от 220 научни труда, повечето от които публикувани в реномирани научни издания. Трудовете му са цитирани над 1500 пъти, отбеляза още Иванов. 
Пътят на акад. Румен Цанев - лавиране покрай комунистическата идеология в науката
Повлиян от книгата “Какво е животът?” на Нобеловия лауреат по физика Ервин Шрьодингер, Румен Цанев решава да се насочи към изучаване на физичните и химични основи на живота и във връзка с това проявява интерес към нуклеиновите киселини, разказа акад. Иванов.
Въпреки че е съвременник на най-крупните постижения на биохимията и молекулярната биология от средата на миналия век, възможностите му за активно включване на изследването на нуклеиновите киселини у нас, по това време са силно ограничени по политически причини, заказа още Иванов. Той отбеляза, че по това време ретроградното влияние на учението на съветския агробиолог Трофим Лисенко в соцлагера е в своя апогей и всякакви изследвания, свързани с генетиката са табу. Забраната включва изследователската работа върху материалните носители на наследствеността - ДНК и хромозомите, разказа Иванов и отбеляза, че това принуждава младият Цанев да възприеме компромисен вариант. Той решава да започне работа върху РНК, а не върху ДНК. Като химично съединение РНК също не нуклеинова киселина, но за разлика от ДНК тя не е така “мразена” от тогавашните идеолози на социалистическата наука поради това, че са я смятали за нямаща нищо общо с наследствеността, разказа акад. Иванов и добави, че това разбиране е от невежество.
В изучаването на РНК Румен Цанев се включва с летящ старт, отбеляза Иванов. Той разказа как Цанев съвместно със своите сътрудници - Дончо Стайнов и Георги Марков, разработва оригинален метод за електрофоретично разделяне на РНК в агарен гел. Методът е внедрен в много съвременни биохимични лаборатории по света, което бързо носи популярност и признание на младата българска молекулярно-биологична школа, посочи ученият. След години методът на Цанев и сътрудниците му е модифициран чрез заместване на агара с по-пречистения продукт агароза. Тази дребна на пръв поглед модификация повиши значително разделителната способност на метода и той започна да се прилага и за фракциониране на ДНК, разказа Иванов. По думите му днес електрофорезата в агарозни гелове е незаменим метод за всяка лаборатория, изследваща нуклеинови киселини.
След разчупването на политическите ледове през 70-те години Румен Цанев вече може да се докосне и до самия носител на генетичната информация - ДНК. Като лекар, той се интересува преди всичко от клетките на човека и на висшите организми, които по структура са еукариотни, т.е. ядрени. В тях ДНК не е свободна, както при бактериите, а се намира под формата на хроматин, който представлява сложен комплекс на ДНК с хистони и множество нехистонови ядрени белтъци. По тази причина Румен Цанев насочва усилията си не директно към ДНК, а към хроматина, който става основен обект на експериментите и теоретичните изследвания в ИМБ-БАН, посочи Иванов.
Връзките между молекулярната биология и математика, първите идеи за епигенетиката 
Теоретичните изследвания на Румен Цанев са силно подпомогнати от неговата голяма любов към друга точна наука - математиката, както и приятелството с големия български математик акад. Благовест Сендов, разказа още Иван Иванов. По думите му оригиналното мислене на двамата учени ги довежда до заключението, че единствено генетичната информация, заложена в молекулите на ДНК не е достатъчна за осъществяването на различни фундаментални биологични процеси. 
За да обяснят молекулните механизми на тези процеси, те постулират съществуването на още една биологична информация, която наричат епигенетична. Епигенетичната информация дава указания на клетката кои точно гени трябва да работят в определен момент и кои да останат неактивни, обясни акад. Иванов. 
Румен Цанев допуска, че епигенетичната информация е заложена в структурата на хроматина и по-точно в начина на подреждане на хистоните и неговите варианти във веригите на ДНК, формирайки своеобразен хистонов код. Въпреки че тази информация също се унаследява, тя може да бъде променяна под влияние на външни фактори. За разлика от бактериите, чиито гени съществуват само в две функционални състояния - репресирано и дерепресирано, Цанев и Сендов допускат съществуването на още две допълнителни функционални състояния на еукариотните гени - блокирано и деблокирано. Въз основа на тези постулати в началото на 70-те години - през 1971 г., те разработват и публикуват първия компютърен модел на клетъчната диференцировка. Чрез своите теоретични постулати, те поставят началото на биоматематиката в България, отебяза още Иванов.
Преоткритите знания
Хипотезата за епигенетичния код не беше единодушно възприета от научната общност през миналия век и за известен период от време дори тя беше забравена, разказа още акад. Иванов и допълни, че се е възродила отново след 2000 г., когато човешкият геном вече е секвениран. Тогава се роди и нов клон на молекулярната биология, наречен епигеномика, отбеляза той, пояснявайки, че нейният предмет на изследване е изучаването на механизмите на кодиране, предаване и изменчивост на генетичната информация.
Експерименталните изследвания върху структурата на хроматина носят не по-малко слава и успех на д-р Цанев, разказа още Иванов. Цанев и сътрудниците му насочват изследванията си в три посоки - изследване на хистоновите варианти в различни клетъчни типове; проучване на механизмите на репликация на хроматина; изучаване на структурата на най-малката градивна единица на хроматина - нуклеозомата. И в трите направления екипът на д-р Цанев публикува значими научни резултати, някои от които отдавна намериха място в базови университетски учебници по молекулярна биология, отбеляза акад. Иванов.
Въпреки че Румен Цанев не участва пряко във фундаменталните изследвания върху ДНК, той осъзнава, че това направление е важно и необходимо за института и стимулира развитието му в ИМБ-БАН през 70-те години, посочи още Иванов. По-късно през 80-те години в института по инициатива на акад. Цанев се създава и секция по генно инженерство, която разработва първите за нашата страна рекомбинантни технологии за човешки цитокини. Той посвети последните две десетилетия от живота си на цитокините, каза Иванов. Той допълни, че под ръководството на акад. Цанев израснаха десетки български и чуждестранни молекулярни биолози много от които станаха професори, доценти, доктори и доктори на науките, а четирима от тях са избрани и за членове на БАН.